Сонет ІІ

Траншеи щом в челото ти красиво
вдълбаят зими – четири декади –
одеждите на младост горделива
ще се превърнат в дрипи без пощада.
“Имането на младостта прекрасна,
къде лежи?” тогава ще попитат,
но в думите ти; “ В погледа неясен.”
лъжливо самохвалство ще е скрито.
Навярно по-достойно би отвърнал;
“В чертите на децата ми се взрете,
в тях младостта ми жива се завърна
и ще пребъде в тях като завет!”
И с времето, макар и да замира
кръвта ти, в тях гореща ще пулсира.


SONNET II

When forty winters shall besiege thy brow,
And dig deep trenches in thy beauty`s field,
Thy youth`s proud livery, so gazed on now,
Will be a tatter`d weed, of small worth held:
Then being ask`d where all thy beauty lies,
Where all the treasure of thy lusty days,
To say, within thine own deep-sunken eyes,
Were an all-eating shame and thriftless praise.
How much more praise deserved thy beauty`s use,
If thou couldst answer `This fair child of mine
Shall sum my count and make my old excuse,`
Proving his beauty by succession thine!
This were to be new made when thou art old,
And see thy blood warm when thou feel`st it cold.

Shakespeare