LeChevalier (Тошко)
184 1919
29.10.2009 г., 18:18 ч.

Сонет XXII -- Луиза Лабе 

  Преводи » Поезия, от Френски
1812 0 8
1 мин за четене

Луиза Лабе (1520-1565) е френска поетеса от Лионския кръг, любовница на Оливие дьо Мани, поет от Плеядата. Авторка е на сонети, характеризиращи се с анти-петраркизма си. Съществува съвременна теория, според която, под нейното име всъщност са пишели мъже-феминисти:


Sonnet XXII

Las ! que me sert, que si parfaitement
Louas jadis et ma tresse doree,
Et de mes yeus la beauté comparee
A deus soleils, dont Amour finement

Tira les trets causez de ton tourment ?
Où estes vous, pleurs de peu de duree ?
Et Mort par qui devoit estre honoree
Ta ferme amour et iteré serment ?

Donques c'estoit le but de ta malice
De m'asservir sous ombre de service ?
Pardonne moy, Ami, à cette fois,

Estant outree et de despit et d'ire :
Mais je m'assure, quelque part que tu sois,
Qu'autant que moy tu soufres de martire.


Превод:


Уви, каква ли полза, че преди
ти златната ми плитка възхвалява,
очите ми красиви, че сравнява
със две слънца? Във твоите гърди

остави Купидон тъй зли следи!
Къде е плач, що кратко продължава?
Не трябваше ли смърт с венец от слава
да кичи страст, що с клетви потвърди?

О, значи си целял и ти с коварство
да бъда аз слугиня в твойто царство?
Но този път, приятелю, прости

че тъжна, огорчена и гневлива
аз вярвам, днес където и да си,
че страдаш като мен във мъка дива.

© Тошко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В първия куплет има грешка...на втория ред, Тошко... не става ясно кой...какво...
    Поздравление за красивия превод, но аз по-скоро подобрявам моя български...
  • Красив стих!
  • че си нескромен, е факт. но пък ти отива. бравос ти, пак!
  • и теб, момиче!
  • бива си те, момче!
  • С Купидон шега не бива.

    Любов отвъд смъртта

    Когато мрак очите ми затвори,
    за да ме отведе при светлината,
    душата ми - блажена и крилата -
    предвечните прегради ще събори.

    Но и оттатък земните простори
    мечтата ми от огън ще се мята
    сред ледените бездни на реката
    и с безпощадния закон ще спори.

    Сърцето ми от Купидон пленено,
    кръвта, в която още страст прелива,
    и разумът, познал безброй пътеки -

    ще надживеят тялото сломено.
    Ще станат пепел, ала пепел жива.
    Ще бъдат прах, но влюбен прах навеки.

    ФРАНСИСКО ДЕ КЕВЕДО (1580-1645г.)
    превод: Петър Велчев
  • Благодаря. И моето мнение е такова, но то е нескромно
  • Мисля, че този сонет е много добре преведен, но това е скромното ми мнение!
Предложения
: ??:??