Сонет XXII -- Луиза Лабе
Луиза Лабе (1520-1565) е френска поетеса от Лионския кръг, любовница на Оливие дьо Мани, поет от Плеядата. Авторка е на сонети, характеризиращи се с анти-петраркизма си. Съществува съвременна теория, според която, под нейното име всъщност са пишели мъже-феминисти:
Sonnet XXII
Las ! que me sert, que si parfaitement
Louas jadis et ma tresse doree,
Et de mes yeus la beauté comparee
A deus soleils, dont Amour finement
Tira les trets causez de ton tourment ?
Où estes vous, pleurs de peu de duree ?
Et Mort par qui devoit estre honoree
Ta ferme amour et iteré serment ?
Donques c'estoit le but de ta malice
De m'asservir sous ombre de service ?
Pardonne moy, Ami, à cette fois,
Estant outree et de despit et d'ire :
Mais je m'assure, quelque part que tu sois,
Qu'autant que moy tu soufres de martire.
Превод:
Уви, каква ли полза, че преди
ти златната ми плитка възхвалява,
очите ми красиви, че сравнява
със две слънца? Във твоите гърди
остави Купидон тъй зли следи!
Къде е плач, що кратко продължава?
Не трябваше ли смърт с венец от слава
да кичи страст, що с клетви потвърди?
О, значи си целял и ти с коварство
да бъда аз слугиня в твойто царство?
Но този път, приятелю, прости
че тъжна, огорчена и гневлива
аз вярвам, днес където и да си,
че страдаш като мен във мъка дива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тошко Всички права запазени
бравос ти, пак!
