Quand vous serez bien vieille, au soir à la chandelle,
Assise auprès du feu, dévidant et filanta,
Direz chantant mes vers, en vous émerveillant :
« Ronsard me célébrait du temps que j'étais belle. »

 Lors vous n'aurez servante oyant telle nouvelle,
Déjà sous le labeur à demi sommeillant,
Qui au bruit de Ronsard ne s'aille réveillant,
Bénissant votre nom de louange immortelle.

Je serai sous la terre, et fantôme sans os
 Par les ombres myrteuxa je prendrai mon repos ;
Vous serez au foyer une vieille accroupie,

Regrettant mon amour et votre fier dédain.
Vivez, si m'en croyez, n'attendez à demain :
Cueilllez dès aujourd'hui les roses de la vie.

***

Когато станете и вие пленница на старостта.
Вечер, шиейки до огъня горещ.
Стиховете ми мълвете пред гаснещата свещ.
И още: "Ронсар тъй някога възпя мойта красота".


Вече уморена, слугинята едва ще чува.
Полузаспала над отворената книга ще сънува.
Но името ми с гнет от дрямката ще я извади.
Вашето с хвалебствия безсмъртно ще направи.


Тялото в земятя, ще съм дух от плът лишен.
Под някой кипарис ще спя усамотен.
А вие, бедната старица у дома на колене.

Любовта ми спомняща,  кълняща туй пренебрежение.
Сега живейте, ако вярвате на моето прозрение.
Берете на живота розите докато ден е.