Сред светила безкрайно много
Аз строгия наш свят избрах
И в този свят обикнах само
Пътеки радостни и в смях.

Кога тревога и копнение
Пристъпят тайно към душата,
Се вглеждам в облачни селения, 
Дорде усмихне се душата.

И ако понякога на сън
Присъни се родина мила,

Аз толкова съм удивен,
че в миг сърцето пак забива.

Защото случи се отдавна
И някъде там в небесата.
Къде отплавам – не е важно,
Или какви ще са платната?

Николай Гумильов

Превод: Георги Карадобрев

Среди бесчисленных светил

Среди бесчисленных светил
Я вольно выбрал мир наш строгий
И в этом мире полюбил
Одни весёлые дороги.

Когда тревога и тоска
Мне тайно в душу проберётся,
Я вглядываюсь в облака,
Пока душа не улыбнётся.

И если мне порою сон
О милой родине приснится,
Я так безмерно удивлён,
Что сердце начинает биться.

Ведь это было так давно
И где-то там, за небесами.
Куда мне плыть — не всё ль равно,
И под какими парусами?

Николай Гумилёв