Сурово е времето на нашето съществуване.
В началото ние определяме движението и мисленето;
притискат ни неусетно между няколко истини
и ни остава малко време
да разберем причината
за конфликтите ни с другите,
и причината за недоволство, за неизменното присъствие
на неразвит живот
и постоянните ни неуспехи.
Опитваме се да бъдем напълно обикновени
и все пак свои, или поне подобни на себе си,
а времето тихо капе;
тече като кръв и изтича като вода,
и внезапно осъзнаваме, че сме пренебрегнали
въпросите от съществено значение;
какво е свободата на мисълта, речта...;
и изобщо какво означава свободата?!
Разбираме, че никога не сме имали тези неща,
с изключение на някои случаи, сами по себе си
и за себе си.
Постепенно и неусетно ние сме лишени от свободата,
без да приемаме дилемата на
лимита за нуждите на живота;
без достатъчна смелост и мъдрост
за тежките условия на изкривените стойности,
ние даваме форма на собствената си воля
и печат на личността си.
Ако знаехме за това, щяхме да сме различни.
Нужна им беше само малко смелост
в районите, в които трябваше да се движат
и да разширяват своите области
и граници, за което трябваше да мислим
и да обогатяваме нашето съзнание,
така че след това да бъдем свободни
и в същото време свои и с всички...
Все още продължаваме да живеем в сурово време,
без никакви промени в нас.
Ние постоянно се опитваме да бъдем обикновени,
все още свои, или поне подобни на себе си,
а накрая осъзнаваме, че сме във вихъра на събитията
заедно с нашите стремежи,
и че изгубили своя лик,
повече не можем да бъдем свои,
но и на себе си дори не приличаме.
Autor: Mirjana Tomović, B.i H.
Surovo je vreme našeg trajanja.
Unapred nam odrede kretanje i razmišljanje,
zarobe nas, neosetno, između nekoliko istina
i ostave nam sasvim malo vremena
da shvatimo uzrok
konfliktu sa drugima,
i razlog nezadovoljstvu, stalno prisutnom,
životom neosmišljenim
i stalnim neuspesima.
Trudimo se da budemo sasvim obični,
a ipak svoji, ili bar sebi slični,
a vreme nečujno kaplje,
protiče kao krv, otiče kao voda,
i shvatimo odjednom da smo prevideli,
pitanja od suštinske važnosti,
šta je sloboda mišljenja, govora...
i uopšte - šta znači sloboda.
Shvatimo da je nikad istinski nismo imali
osim poneko u sebi
i samo za sebe.
Postupno i neosetno, odricali smo se slobode,
bez dilema prihvatajući
limite za životne potrebe,
bez dovoljno hrabrosti i mudrosti
da surovom okruženju poremećenih vrednosti
damo oblik sopstvene volje
i pečat svoje ličnosti.
Da smo umeli, mogli smo drugačije.
Bilo je potrebno samo malo hrabrosti
da prostore kojima se treba kretati
proširimo svojim prostorima,
i granice u kojima treba misliti,
obogatimo svojim mislima,
pa da onda, slobodni u njima,
budemo u isto vreme svoji i sa svima...
Teče i dalje surovo vreme
bez bitnih promena u nama.
Mi se uporno trudimo da budemo obični,
a ipak svoji, ili bar sebi slični,
i na kraju shvatimo da se u vrtlogu zbivanja
zajedno sa našim težnjama
izgubio izmišljeni običan lik,
da više ne umemo da budemo svoji,
i da sebi, čak, nismo ni nalik.
Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичната ми преводна книга „Птицата, която не умира”(2019).
ЗА АВТОРА
Миряна Томович е родена през 1957 година в Белград, Сърбия.
Завършва два факултета в Белград. Знае чужди езици, притежава множество професионални сертификати и богат опит в областта на външната и вътрешната търговия. От 1998 година живее и работи в Хан Пиесак (БиХ). Тя е директор на частна компания. Член е на Асоциацията на културата „Нова светлина”, Сараево. Пише стихове от ранната си възраст и през 2015 г. публикува първите си стихотворения.
Има три самостоятелни книги с поезия: „Пред стената на мълчанието” през 2016 г., „На ръба на бездната” през 2017 г. и „Анатомия на безнадеждността” през 2018 година, издадени в „Нова светлина”, Сараево.
Стиховете ѝ са публикувани в Сборниците на международните литературни срещи: 7 КНС, Сараево, БиХ, 2015; „Гарави Сокак”, Инджия, Сърбия, 2016; 8 КНС, Сараево, БиХ, 2017; „Милош Крънянски”, Виена, 2017; „Чудова”, Ниш, Сърбия, 2018; „Панонски гълъб”, Суботица, Сърбия, 2018; „Под звездното небе”, Белград, Сърбия 2018; в Алманаха на съвременна босненско- херцеговинска поезия, България, 2016, както и в петезичната (многоезичнатаа) антология на съвременната балканска поезия „Гласове от Балканите”, България, 2016; Антология на съвременна поезия EX YU от 1991 до 2017, Сомбор, Сърбия, 2017; Антология II на съвременната поезия EX YU, Сомбор, Сърбия, 2018; на интернет порталите в БиХ и в литературни сайтове в България на български език.
© Латинка-Златна Всички права запазени