Свий гнездо непоканено – (Петко Шипинкаровски, Северна Македониja)

СВИЙ ГНЕЗДО НЕПОКАНЕНО

Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македония

Свий гнездо непоканено!

Завесата на зората се разкъса –

птица пее в мен. Ела! Капка от слънце

да огрее дясното преддверие на Деня!

Луната е топла. Утрото без покана,

с разтворени врати, обгърна нощта.

В студената стая влезе Денят.

Цезаровото сечение тропа – казват, че нощта е била бременна.

Само ако знаеше какво е

меланхолия. Ела непоканена!

Влез и поне просено зрънце вземи,

птицо, с широко отворен клюн!

Слънцето ти подава огледало. А мандолината!?

Чуваш ли арията

на болното ми сърце, което възпроизвежда звуци?

Дъното в мен се събужда. Ела!

СЕ ВГНЕЗДУВАШ НЕПОКАНЕТО

Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македониja

Се вгнездуваш непокането.

Растргаш завеса на муграта

птица пее во мене, дојди, капки сонце

ја греат десната преткомора на денот.

Месечината млачи, утрото без виза

со раскрилени врати ја разгрнува ноќта.

Вo одајата студена влегува денот,

царски рез тупоти – ноќта била трудна, велат.

Кога би знаела само каква е

оваа меланхолија, дојди непокането

влези: и бар зрнце просо земи –

птица со отворен клун зјае.

Сонцето подава огледало. А мандолината!?

Ја следиш ли аријата

на болното срце што пушта звуци –

дното во мене се буди, дојди.

Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичния ми "Aлманах на съвременна македонска поезия" от македонски на български език (2016).

Думи за автора:

• Шипинкаровски (1946) е писател и поет, публицист, драматург, есе ист и литературен критик. Роден е в с. Будимирци, Битолско. Възпитаник е на Университета „Свети Кирил и Mетодий”, Скопие. Автор е на книгите: „Изкоренени души” (роман, 2003 г.); „Духът на войводата” (монодрама за Толе Паша, 2003); „Петра” (роман, 2005 г.); „Черна любов” (роман, 2006 г.); „Дъбовник” (роман, 2009); „Златни обеци за Мария” (роман, 2011 г.); „Децата на Мария” (роман, 2012 г.); „Сутришна молитва” (роман, 2015); „Когато тръгна Цвета за чужбина“ (романизирано монография, 2006); „Стружки признания“ (романизирано монография, 2007); „Седнал на Орлица“ (поезия, 2006); „Бели ветрове” (поезия, 2009); „Зломислие“ (пое зия, 2011); „Бели сутрини“ (поезия, 2013); „Очаквайте дъждовете (поезия, 2015); „Рудолф Арчибалд Райс за Македония и македонците” (проучване, 2006); Съавтор е на книгите: „Колекция събрани песни”Миладинови” (145 години от излизането на Бюлетин на народни песни от братя Миладинови, 2006); 17. „Известия есета и научни трудове”, 2010); „От един до друг бряг“ (антология на македонски и хърватски автори, 2014); „Когато животът е из куство, изкуството е живот” (есета, 2014). Член е на Дружеството на писателите на Македония и на МНД, Битоля. Той е главен редактор и отговорник на списание „Бранувања” (Вълнение) и организатор на „Стружките литературни срещи” в Струга. Носител е на множество награди и признания.

Авторът е починал на 26 януари 2020 година.