Тайните на мъдростта – (Најдан Стоjaновић, Србија)
ТАЙНИТЕ НА МЪДРОСТТА
/Превод от сръбски/
В Ловеч месецът изгрява,
а залезът потъна и изчезна от небето.
Водата на реката бълбука неспокойно
от преливащата страст –
Осъма – чудната муза –
прелюбодейства с дивната природа,
прегърната от Покрития мост
и от сладостния, любещ шепот
на Колю Фичето.
От Ловешката крепост отеква
ехото на зазиданите ангели.
Туптят думи, издълбани в камък –
намерили гнездо, където е сърцето на душата.
Те пеят балада от изминалите векове.
Във водовъртежа, от любов измамна, момиче е потънало…
От призрачния вир бисерни сълзи
шушукат тайни,
които вълните на реката удрят в стария Вароша.
Вечността дали е тук?!
На Покрития мост двама се целуват,
а на небето Кумова слама гори…
Горе, от бронзовия паметник ни гледа Левски,
а под Хисаря вековете спят…
И всичко тук прилича ми на приказка!…
Осъма – девойка гола,
с очите на улегнала жена,
тя срещна вечното момче.
Пламъци се разливат по каменните пътеки,
като цветните долини.
Звезди във лоното ѝ светят…
Когато един опиянен поет разля омая
по нейните бедра сънливи.
Сред пазвите на старите легенди…
Ловеч никне като цвете от пепелта.
ТАЈНА МУДРОСТИ
Аутор: Најдан Стоjaновић, Р. Србија
Заноћио месец у Ловечу...
Откуцава сутон – ломи се небо.
Жубори немирна вода
Од набујале страсти.
То Осам – муза чудесна,
У прељуби дивљој,
Загрљена Покривеним мостом,
Шапатом слатким
Кољу Фичета љуби.
Ловечком тврђавом одјекују
Шапати зазиданих анђела.
Куцају речи у исклесаном камену,
Где је у срцу душа нашла гнездо.
Певају баладу с краја изгуљеног века.
У вртлогу девојка, побегла од љубави лажне,
Из уклетог вира бисерним сузама
Тајне шапуће важне.
Ударају таласи у ловечкој вароши...
Да ли је овде вечност?!
На Покривеном мосту двоје се љубе.
На небу гори Кумова слама –
Левски нас из бронзе посматра.
Тамо, под Хисаријом, векови спавају
А све ми на бајку личи...
Осмица... обнажена девојка,
Очима зреле жене
Спознала је вечног дечака.
Пламен крену каменим стазама,
Кô цветном долином.
Понео звезде у недрима!
Кô пијани песник просуо омаму
По њеним уснулим бедрима.
Међу дојкама легенде старе...
Ловеч ниче као цвет из пепела!
© Латинка-Златна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
За много години, Латинка! Сърдечни пожелания за много здраве, щастие и късмет през Новата 2019 година!
-
Благодаря, Eipril!
Весели празници и за теб! Желая ти здраве, здраве и пак здраве! -
Поздравление,Латинка! Весели празници! Бъди жива и здрава,за да ни разкриваш още непознати светове!
-
Благодаря ви, Таня, Стойчо и Иржи!
Желая ви весели празници, приятели! -
Браво,щом един чужденец е видял толкова подробно Ловеч и с такова възхищение го е възпял!Трябва да е много романтичен град,не съм го виждала,но аз лично го заобичах от един химн за града,изпят от Мария Петрова.Браво и на преводачката-Латинка,която буквално е предала мислите на поета!
-
Изящна образност и послание! Ето че Ловеч и Осъм са възпети с обич от един сръбски поет! Безспорно, заслугата е и на теб, Латинка-Златна!
Приемете моите приятелски поздрави и пожелания за весели Коледни и новогодишни празници! Знаем, че в Сърбия Коледа е след Нова година! -
Много красив стих, Лати, а преводът е невероятен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Нека да е честита и на теб!
Светли празници!