Тайните на мъдростта – (Најдан Стоjaновић, Србија)
ТАЙНИТЕ НА МЪДРОСТТА
/Превод от сръбски/
В Ловеч месецът изгрява,
а залезът потъна и изчезна от небето.
Водата на реката бълбука неспокойно
от преливащата страст –
Осъма – чудната муза –
прелюбодейства с дивната природа,
прегърната от Покрития мост
и от сладостния, любещ шепот
на Колю Фичето.
От Ловешката крепост отеква
ехото на зазиданите ангели.
Туптят думи, издълбани в камък –
намерили гнездо, където е сърцето на душата.
Те пеят балада от изминалите векове.
Във водовъртежа, от любов измамна, момиче е потънало…
От призрачния вир бисерни сълзи
шушукат тайни,
които вълните на реката удрят в стария Вароша.
Вечността дали е тук?!
На Покрития мост двама се целуват,
а на небето Кумова слама гори…
Горе, от бронзовия паметник ни гледа Левски,
а под Хисаря вековете спят…
И всичко тук прилича ми на приказка!…
Осъма – девойка гола,
с очите на улегнала жена,
тя срещна вечното момче.
Пламъци се разливат по каменните пътеки,
като цветните долини.
Звезди във лоното ѝ светят…
Когато един опиянен поет разля омая
по нейните бедра сънливи.
Сред пазвите на старите легенди…
Ловеч никне като цвете от пепелта.
ТАЈНА МУДРОСТИ
Аутор: Најдан Стоjaновић, Р. Србија
Заноћио месец у Ловечу...
Откуцава сутон – ломи се небо.
Жубори немирна вода
Од набујале страсти.
То Осам – муза чудесна,
У прељуби дивљој,
Загрљена Покривеним мостом,
Шапатом слатким
Кољу Фичета љуби.
Ловечком тврђавом одјекују
Шапати зазиданих анђела.
Куцају речи у исклесаном камену,
Где је у срцу душа нашла гнездо.
Певају баладу с краја изгуљеног века.
У вртлогу девојка, побегла од љубави лажне,
Из уклетог вира бисерним сузама
Тајне шапуће важне.
Ударају таласи у ловечкој вароши...
Да ли је овде вечност?!
На Покривеном мосту двоје се љубе.
На небу гори Кумова слама –
Левски нас из бронзе посматра.
Тамо, под Хисаријом, векови спавају
А све ми на бајку личи...
Осмица... обнажена девојка,
Очима зреле жене
Спознала је вечног дечака.
Пламен крену каменим стазама,
Кô цветном долином.
Понео звезде у недрима!
Кô пијани песник просуо омаму
По њеним уснулим бедрима.
Међу дојкама легенде старе...
Ловеч ниче као цвет из пепела!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Латинка-Златна Всички права запазени
