Такова блаженство...
Такова блаженство е – ставаш от сън
и знаеш: не трябва да бягаш навън
да гониш трамвай, да се блъскаш в метрото,
сама си, но никак не ти е самотно,
а просто си тук и си просто щастлива
и болка да има, да - чувстваш се жива.
Кой каза, че страшна била старостта?
Веднага ще викна: Здравей свобода!
Такова блаженство – на двата си крака
отиваш да пишкаш – и пускаш водата,
а после полечка в път към леглото,
че то те очаква, примамващо топло,
и сутрин се будиш – каква изненада,
че още те има и нищо ти няма.
Такова блаженство е - вечер пред дрямка
съня да поканиш с книжка – примамка.
Четеш, препрочиташ познатата проза,
и все ти е нова. Така е. Склероза.
Такова блаженство, помни го, когато
не те свива кръста и не щрака ръката,
но само тогава това се разбира,
когато от болка светът ти се срива.
И радвай се днес и без повод за радост,
че утре по-зле ще е. Ех, трета младост!
------------------------------------------------------
Какое блаженство проснуться и знать,
Что вам на работу не надо бежать.
И день наступающий очень хорош,
А если болеешь, то значит - живешь.
И старость - совсем не плохая пора.
Да здравствует время свободы! Ура!
Какое блаженство на старости лет
Своими ногами идти в туалет.
А после в обратный отправиться путь
И быстренько под одеяло нырнуть.
А утром проснуться, проснуться и встать
И снова ходить, говорить и дышать.
Какое блаженство в постели лежать
И на ночь хорошую книгу читать.
Сто раз прочитаешь знакомую прозу,
И все тебе ново - спасибо склерозу.
Какое блаженство – запомни его –
Когда у тебя не болит ничего,
Но лишь, начиная от боли стонать,
Ты сможешь такое блаженство понять.
Ты знай, если повод для радости нужен,
Что завтра все будет значительно хуже.
Инна Бронштейн
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антон Донев Всички права запазени