maistora (Красимир Тенев)
141 4096
31.07.2011 г., 12:23 ч.  

Тамара - Михаил Ю. Лермонтов 

  Преводи » Поезия, от Руски
3391 2 15
2 мин за четене

 

Тамара

Превод: Красимир Тенев

 

Там, Терек където се скрива
в пастта на Дарял сред мъгла,
чернеела кула старинна,
самотна на черна скала.

На тясната кула стопанка
царица Тамара била:
неземна красавица – ангел,
и демон – коварна и зла.
 

И нощем в мъглата приветно
на огънче златно лъчът
в очите на пътника светвал,
за отдих го мамел след път.

Отеквал гласът на Тамара:
той цял бил желание, страст,
изпълнен с величествен чар, а
и с някаква тайнствена власт.

И следвал гласа в тъмнината
търговец, войник и овчар,
посрещал го страж на вратата –
евнух, обладан от печал.

В легло инкрустирано с перли,
с постели от меко платно
очаквала госта... Шумели
пред нея бокали с вино.

Ръцете се сплитали пламни,
залепвали устни в уста,
стенания диви и странни

в нощта не преставали там.

Изглеждало – в кулата тясна
сто двойки играят  хоро,
на  сватба среднощна пиянстват,
на някой на пресния гроб.

Но само щом утрото вяло
над хребета хвърляло лъч

отново там мрак възцарявал
и стихвал в миг всякакъв глъч.

Единствено Терек гърмял там,
рушал тая зла тишина;
вълна о вълна се громяла
и следвала друга вълна;

и с плач те безгласното тяло
отнасяли в бързи води;
в прозореца нещо бледняло,
звучало там с трепет: прости…

Прощавал сe толкова нежно

глъсът и тъй сладко звучал,

възторжен от среща изглеждал

и ласки любовни вещал.

=========================

 

Тамара - Михаил Лермонтов

 

В глубокой теснине Дарьяла,
Где роется Терек во мгле,
Старинная башня стояла,
Чернея на черной скале.

В той башне высокой и тесной
Царица Тамара жила:
Прекрасна как ангел небесный,
Как демон, коварна и зла.

И там сквозь туман полуночи
Блистал огонек золотой,
Кидался он путнику в очи,
Манил он на отдых ночной.

И слышался голос Тамары:
Он весь был желанье и страсть,
В нем были всесильные чары,
Была непонятная власть.

На голос невидимой пери
Шел воин, купец и пастух; 
Пред ним отворялися двери,
Встречал его мрачный евнух.

На мягкой пуховой постели,
В парчу и жемчуг убрана,
Ждала она гостя. — Шипели
Пред нею два кубка вина.

Сплетались горячие руки,
Уста прилипали к устам,
И странные, дикие звуки
Всю ночь раздавалися там.

Как будто в ту башню пустую
Сто юношей пылких и жен
Сошлися на свадьбу ночную,
На тризну больших похорон.

Но только что утра сиянье
Кидало свой луч по горам,
Мгновенно и мрак и молчанье
Опять воцарялися там.

Лишь Терек в теснине Дарьяла
Гремя, нарушал тишину;
Волна на волну набегала,
Волна погоняла волну;

И с плачем безгласное тело
Спешили они унести;
В окне тогда что-то белело,
Звучало оттуда: прости.

И было так нежно прощанье,
Так сладко тот голос звучал,
Как будто восторги свиданья
И ласки любви обещал.

 

 


 

© Красимир Тенев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Някога имаше сътрудничество между Съюзите на писателите, разбира се, това ставаше с държавна подкрепа. Сега разчитаме на частни инициативи и на индивидуален творчески ентусиазъм. Добрата поезия не може да бъде ограничена от политически рамки.
  • Толкова нежна лирика има Лермонтов, че човек винаги се вълнува, когато чете негови стихове. Жалко, че съдбата не е била благосклонна към него. И друго, Демокрацията настрои българите срещу Русия и нови книги на руски поети не знам дали някой би дръзнал да издаде. Освен това руската литература и поезия вече не е приоритет на Министерството на просветата. Поздравления за хубавия превод.
  • Благодаря за удоволствието да прочета! Като песен е!
  • Браво! Удоволствие бе да прочета!
  • Краси, трудно се превежда такъв стих, нищо че всеки втори в БГ претендира, че знае езика на Пушкин...Поздравления за успешното му пресътворяване!
  • Благодаря ти!
  • Здравей, Краси!
    Поздравления!
  • Ех, майсторе. Накарахте ме да извадя книжката на Лермонтов от библиотеката, та да си припомня и този класик на Великата Руска Литература. Благодаря за прекрасния превод и сърдечен поздрав!
  • E, слава богу, че не всички са точно такива, инак мъжете съвсем щяха да изчезнат. Сюжетът е сходен с този в "Лорелай" на Хайне – и в двата загадъчна жена омагьосва и после убива преминаващи пътници.
  • Малко като историята на Шехерезада ми звучи, но с разменени роли и без животоспасяващи приказки. Уви, не само разните му царици са такива, за всички жени важи. Браво, Краси!
  • Благодаря, Нели! Може би става дума за грузинската царица Тамара. Добре че царят го е пратил по наказание в Кавказ та да научи и преразкаже в стиховете си и други интересни легенди.
  • Много ми хареса превода ти.Превел си стихотворението образно и с размах... Не знаех тази легенда за царица Тамара.Продължавай все така майсторски да усъвършенстваш перото си..
  • Благодаря, Цвети, Илко, Светлана!
  • Поздравления! Само на уше ще кажа, че докато четях оригинала (де да знам защо, първо него прочетох) си мислех: Господи как ще го преведе Краси този труден стих...
  • Браво, Краси! Наистина си майстор
Предложения
: ??:??