Jul 31, 2011, 12:23 PM  

Тамара - Михаил Ю. Лермонтов

3.8K 2 15
2 min reading

 

Тамара

Превод: Красимир Тенев

 

Там, Терек където се скрива
в пастта на Дарял сред мъгла,
чернеела кула старинна,
самотна на черна скала.

На тясната кула стопанка
царица Тамара била:
неземна красавица – ангел,
и демон – коварна и зла.
 

И нощем в мъглата приветно
на огънче златно лъчът
в очите на пътника светвал,
за отдих го мамел след път.

Отеквал гласът на Тамара:
той цял бил желание, страст,
изпълнен с величествен чар, а
и с някаква тайнствена власт.

И следвал гласа в тъмнината
търговец, войник и овчар,
посрещал го страж на вратата –
евнух, обладан от печал.

В легло инкрустирано с перли,
с постели от меко платно
очаквала госта... Шумели
пред нея бокали с вино.

Ръцете се сплитали пламни,
залепвали устни в уста,
стенания диви и странни

в нощта не преставали там.

Изглеждало – в кулата тясна
сто двойки играят  хоро,
на  сватба среднощна пиянстват,
на някой на пресния гроб.

Но само щом утрото вяло
над хребета хвърляло лъч

отново там мрак възцарявал
и стихвал в миг всякакъв глъч.

Единствено Терек гърмял там,
рушал тая зла тишина;
вълна о вълна се громяла
и следвала друга вълна;

и с плач те безгласното тяло
отнасяли в бързи води;
в прозореца нещо бледняло,
звучало там с трепет: прости…

Прощавал сe толкова нежно

глъсът и тъй сладко звучал,

възторжен от среща изглеждал

и ласки любовни вещал.

=========================

 

Тамара - Михаил Лермонтов

 

В глубокой теснине Дарьяла,
Где роется Терек во мгле,
Старинная башня стояла,
Чернея на черной скале.

В той башне высокой и тесной
Царица Тамара жила:
Прекрасна как ангел небесный,
Как демон, коварна и зла.

И там сквозь туман полуночи
Блистал огонек золотой,
Кидался он путнику в очи,
Манил он на отдых ночной.

И слышался голос Тамары:
Он весь был желанье и страсть,
В нем были всесильные чары,
Была непонятная власть.

На голос невидимой пери
Шел воин, купец и пастух; 
Пред ним отворялися двери,
Встречал его мрачный евнух.

На мягкой пуховой постели,
В парчу и жемчуг убрана,
Ждала она гостя. — Шипели
Пред нею два кубка вина.

Сплетались горячие руки,
Уста прилипали к устам,
И странные, дикие звуки
Всю ночь раздавалися там.

Как будто в ту башню пустую
Сто юношей пылких и жен
Сошлися на свадьбу ночную,
На тризну больших похорон.

Но только что утра сиянье
Кидало свой луч по горам,
Мгновенно и мрак и молчанье
Опять воцарялися там.

Лишь Терек в теснине Дарьяла
Гремя, нарушал тишину;
Волна на волну набегала,
Волна погоняла волну;

И с плачем безгласное тело
Спешили они унести;
В окне тогда что-то белело,
Звучало оттуда: прости.

И было так нежно прощанье,
Так сладко тот голос звучал,
Как будто восторги свиданья
И ласки любви обещал.

 

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Тенев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Някога имаше сътрудничество между Съюзите на писателите, разбира се, това ставаше с държавна подкрепа. Сега разчитаме на частни инициативи и на индивидуален творчески ентусиазъм. Добрата поезия не може да бъде ограничена от политически рамки.
  • Толкова нежна лирика има Лермонтов, че човек винаги се вълнува, когато чете негови стихове. Жалко, че съдбата не е била благосклонна към него. И друго, Демокрацията настрои българите срещу Русия и нови книги на руски поети не знам дали някой би дръзнал да издаде. Освен това руската литература и поезия вече не е приоритет на Министерството на просветата. Поздравления за хубавия превод.
  • Благодаря за удоволствието да прочета! Като песен е!
  • Браво! Удоволствие бе да прочета!
  • Краси, трудно се превежда такъв стих, нищо че всеки втори в БГ претендира, че знае езика на Пушкин...Поздравления за успешното му пресътворяване!

Editor's choice

The Gazette - Without a trace 🇧🇬

Nevium

Преведено от японски! Приземявам бавно крехкото си съзнание, така че стъпките ми звук да не издават....

Хубаво - Михаил Анищенко Шелехметский 🇧🇬

Masha13

Михаил Анищенко (09.11.1950–24.11.2012, Шелехмет) — руски поет, прозаик ХУБАВО Червенушки и чинки, и...