Няма да стана - на земята ме стъпкай!
Сърцето ми лудо, не ще ти е нужно...
Моята болка не измервай със стъпки...
Двамата с тебе вече сме чужди...
Не ми пука за тебе - ти си толкова жалък,
че нямам сили дори да простя...
По моето шаси биеха палки,
а ти "на аванта" намери места...
Няма да литна... Убий ми душата...
Белезите от крилете ми ще зарастнат...
На Надеждата храма се валя в земята...
А Любовта - на площада ще разпна...
Оригинален текст:
© Красимир Дяков Всички права запазени
и прекрасен твой превод.