Татэ - Любов "под строг режим"
От твоите очи ме жули коприва...
Отговорът никак не идва при мен.
Защо не е дадено и не бива
двама да бъдем... мой вълк уморен.
Шегувах се и все не намясто,
горещия поглед все ти смущавах:
-Не ми ли се радваш?! Не ти ли е тясно?!
И толкова мъка след мене оставях...
Кучешки лай... Нелепо е тук!!!
На листа, смачкан, печатът стои...
Цялата воля стиснах в юмрук,
моята мъка да не крещи...
А душата ми - кървава рана...
Да не виждаш мойте сълзи...
И Обичта ми даже е няма.
Само сърцето ми бясно крещи...
Как безсилно треперят ръцете.
Все по-силно стискаха мрежата...
За какво, приятелю на сърцето ми,
тази клетка свободата ти реже?!
Оригинален текст:
Татэ -Любовь строгого режима
Я смотрела в твои глаза
И никак не могла взять в толк...
Почему нам с тобой нельзя
Рядом быть...мой усталый волк...
И шутила все невпопад,
и смущала твой жесткий взор,
и язвила: Ты мне не рад?!
И несла откровенный вздор...
Все нелепо!!! И лай собак...
На измятом листке печать...
Я всю волю сжимала в кулак,
Чтоб от горя не закричать...
Я всю душу порвала вкровь...
Чтоб не видел ты слез моих...
И немая моя любовь
Это сердца надрывный крик...
Я дрожащие пальцы рук
Прижимала все крепче к сетке...
Ну за что мой сердечный друг
Заперт в этой проклятой клетке?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
