ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
12.04.2009 г., 9:39 ч.

Татэ - Не, не съм болката, но съм нейна предтеча! 

  Преводи » Поезия, от Руски
1161 0 8
2 мин за четене

Защо - един въпрос отвътре изригва,

в умората на очите ми гледаш с напразна надежда?!

Мой нежен приятелю, ще ти дам съвет:

Зная ли или не: Бягай по-скоро от любовта безбрежна!

Едва се затопля над покривите изгревът.

 

Така ще можеш само себе си да спасиш

и сърцето трепетно до чиста страст да съхраниш.

Аз не искам да те загубя... Прости...

Моят поглед горищ е псевдоним на Нещастие...

Ти ще загубиш всичко в опита да спасиш

във мене своето божественно щастие...

 

Забрави тази нощ, когато на свещите в топлината,

ума си загуби в очите на дяволица...

На нея в дар си поднесе душата...

И в безкрайната тъмнина, като птица

неизгарящ огън ще се роди...

Виж... между два огъня не пристъпяй чертата...

 

За това, колко съм умна говориш със мене.

А аз като Мефистофел ще ти прошепна вече:

Не съм аз всезнаеща, само съм изкушена.

Не, не съм болката, но съм нейна предтеча!

До дъно да пиеш на тебе е дадено

горчивата чаша, през дългите вечери!

Моята душа на друг е отдадена!

Оригинален текст:

Татэ -Нет, я не боль, но я ее предтеча!

 

К чему, пытаясь отыскать ответ,

В усталых глаз моих глядиш с пустой надеждой?

Мой нежный друг я дам тебе совет:

Уличена ль я в знанье или нет-

Беги скорей из пут любви безбрежной

Едва затеплился над крышами рассвет.

Ты сможеш только так себя спасти

И сердце трепетное сохранить до чистой страсти

Я не хочу тебя губить...прости...

Мой взгляд горячий-псевдоним несчастий.

Ты потеряеш все , пытаясь обрести

Во мне свое божественное счастье.

Збудь ту ночь, когда в тепле свечей,

Ты разум потелял во взгляде дьяволицы,

На душу дарственную подписал ты ей,

Но в темноте бескрылой, словно птица,

Огонь неопаляющий родится...

Смотри ж...и не мечись между двух огней...

Ты говоришь о том, как я умна

Я ж Мефистофеля тебе отвечу речью:

Я не всеведуща-я лишь искушена.

Нет, я не боль, но я ее предтеча!

Тебе придется осушить до дна

Горчаший кубок, пригубленный в этот вечер

Моя ж душа другому отдана!

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??