ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
1.05.2009 г., 9:05 ч.

Татэ - Не съвсем приказка 

  Преводи » Поезия, от Руски
1464 0 17
2 мин за четене

Не съвсем приказка

Татэ перевод на болгарский язык Красимир Дяков




Имало едно време...

Не, не така! По-добре: Живели

две приказно-прекрасни, за мене,

немислимо далечни далечини.

 

Те, разбира се, така си живееха:

Влюбваха се, плачеха и грешаха,

тъгуваха или пък се смееха

за някои дори, закъсняха...



Очи в очи никога не бяха седели.

Той беше за нея южният вятър.

Тя беше за него снежна виелица.

Труден и мъчен бе този театър.



Мислите негови тя заобича,

негови стихове, душевната сила.

Без него светът през пръсти изтичаше.

Всичко предишно, дори, не е било!



Той И търпеше малките лудости.

Леко побъркана, тя пък си беше.

Той си я знаеше: Смешното Чудо!

Той вишня беше... тя пък череша...



Тя малка сестричка му бе.

Той, най-желаният в женски очи.

Той я наричаше:"Мойто дете!"

"Любими!" по нейните устни трепти.



И ето един път... Да, да, ама няма

засега със събитията да бързам...

Ще разреша да стане Чудо голямо!

Няма да стане ли?!?  Хич не се връзвам!!!



Той обеща да дойде през лятото,

ей-така... отдалеко и... нощем...

Как ще завърши всичко това?!?

Ш-ш-ш-ш-т! Не е свършило още...


© Copyright: Татэ, 2009
Свидетельство о публикации №1904021947

 

 

 

Оригинален текст:

Не совсем сказка... *

Татэ Однажды жили... нет, не жили...
Скорее так: существовали
Две сказочно-прекрасных были
Немыслимо далеких дали.

Они смеялись и смешили,
О чем-то может-быть мечтали,
Они влюблялись и любили,
Они грустили и страдали.

Они, как прочие, грешили.
Их , вероятно, где-то ждали...
К кому-то, может-быть, спешили...
К кому-то даже опоздали...

Они б конечно так и жили:
Грешили, плакали, влюблялись,
Опаздывали и спешили,
Когда б они не повстречались...

Они не видели друг друга...
Он был, как сильный южный ветер...
Она, как ледяная вьюга
Была печальней всех на свете...

Она любила его мысли,
Его стихи и силу духа,
Ей без него стал мир немыслим.
Вест прежний мир мгновенно рухнул!

А он терпел ее причуды,
Считал немного сумасшедшей.
Он звал ее : Смешное чудо!
Он вишней был...она черешней...

Она ему была сестренкой.
Он ей- желаннейшим мужчиной.
Он называл ее ребенком.
Она звала его : Любимый

И вот однажды...нет не буду
Пока событья торопить...
Позволю я вершиться чуду!
Не миновать? Тому и быть!!!

Он обещал приехать летом
Так... на денек...издалека...
А чем закончилось все это???
Тсс! Не закончилось пока!

 

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??