Татэ - Самота
Самота
Сърцето ти с дъждовете изтича
и в тъгата очите ти са прекрасни.
На безсънието лекокрилата птица...
На самотата ложето страстно...
Обхванала болката с длани,
живееш на края на планетата...
Ненавреме самота ще остане...
Моногамността е пая на поетите...
Тишината намяташ на рамо...
Само сърцето тупти често-често...
Ти вече си паметник само...
и на красотата си, си невеста...
Оригинален текст: Татэ - Одиночество
Твое сердце дождями исходится
И в печали глаза прекрасные,
Легкокрылая ночь-безсоница
Одиночества ложе страстное...
Обхватив свою боль ладонями,
Ты живешь на краю планеты...
Пустота не бывает вовремя,
Моногаммность-удел поэтов...
Тишину твоего молчания
Нарушает лишь грохот сердца...
Ты-сама себе изваяние,
Ты-своей красотой невеста...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
!
