Падналият
Видях лицето ти в утринното слънце.
О, помислих, че беше там.
Чух гласа ти в полъха на вятъра.
Тихичко нашепваше моето име.
Толкова много неща, които исках да кажа,
останаха неизказани завинаги.
Още помня сълзите, които проля
над някой друг.
Любовта ни никога не може да умре.
Всичко, което мога да правя, е да плача.
Запази малкo милост за Падналия.
Има светлина по тази пътека на спомените.
Бавно избледнява.
Вярваш все още вразбитите мечти.
Ще следвам сърцето си.
Любовта ни никога не може да умре.
Всичко, което мога да правя, е да плача.
Запази малко милост за Падналия.
Все още съм себе си, преследвам слънцето
от времето отдавна отминало.
Сянката в сърцето, разкъсва
всичко, за което копнея.
Видях лицето ти в утринното слънце.
О, помислих, че беше там.
Чух гласа ти в полъха на вятъра.
Тихичко нашепваше моето име.
Любовта ни никога не може да умре.
Всичко, което мога да направя, е да плача.
Запази малко милост за Падналия.
Оригинал:
I saw your face in the morning sun
oh, I thought you were there
I heard your voice as the wind passed me by
silently, whispering my name
So many things that I wanted to say
forever left untold
I still remember the tears that you shed
over someone else
Our love could never die
all I can do is cry
save a little prayer for the fallen one
There is a light down at memory lane
slowly fading away
Still holding on to the dreams torn apart
I will follow my heart
Our love could never die
all I can do is cry
save a little prayer for the fallen one
Still on my own, chasing the sun
of a time long ago
The shade in my heart, tearing apart
everything that I long for
I saw your face in the morning sun
oh, I thought you were there
I heard your voice as the wind passed me by
whispering my name
Our love could never die
all I can do is cry
save a little prayer for the fallen one
© Глория Пламенова Всички права запазени