3.03.2005 г., 17:19 ч.

The Teaching of the Temple 

  Преводи
1785 0 0
9 мин за четене

                                                        Великият Учител Иларион


                                             
ОКУЛТНИТЕ НАУКИ

                                                  наставление 97

                              

         Окултните науки или тайнознанието, както сега често наричат философията на духовният аспект на трите науки в една, показват в самото си название своята природа.

         Но за какво е тази тайна? Нима не се осъждат нещата, извършени тайно? Нима откритото слово, право противоположно на тайната, не може да предаде на човешкия разум по-високата и благородна идея относно някоя страна от живота? Ще отговоря ”да”, ако ученикът все още не се е придвижил до толкова в изучаване природата на обсъжданите науки, за да знае,че двете думи -“тайно” и ”явно”- отразяват двата полюса на една и съща вещ или идея.

         Окултните науки представляват тайна само за това, че времето на тяхното пълно разкритие в настоящата Маха-Юга (Голям век) още не е дошло. Сега ние са намираме едва в средата на цикъла, довел до раждането на тези науки. За болшинството от човешката раса те все още са проявени само частично. В други цикли тези дълбоки мистерии на живота вече частично са били разкривани в различните науки, но истинските им дълбочини все още не са били достигани от непосветените и няма да могат да бъдат изучени нито сега, нито в близкото бъдеще.

         Малцината от тези, които са познали тези дълбочини - можем да ги наречем прародители или предвестници на зараждащата се бъдеща раса - са принудени да пазят тайните на тези дълбочини засекретени, тъй като добре разбират до какви последствия ще доведе невежата или неразумна спекулация с тях. Но една след друга се въплъщават души, на които те могат да бъдат предадени без всякаква опасност; души, които са вече подготвени за това знание, постигнали в своето минало въплъщение способността да разбират, а също правото разумно да използват това знание.

         Примери за ужасните последствия от преждевременното предаване на отделни фрагменти от някоя окултна наука едва ли не всеки ден възникват пред вашите очи. Например злоупотребата със силите на месмеризма или хипнотизма; злоупотребата с духовни сили, носеща на лекомисления оператор ужасни кармични последици, които за неосведомения наблюдател могат да изглеждат  незаслужени в сравнение с нанесената вреда, но които в действителност са напълно справедливи, тъй като и престъплението е голямо.

         Тайната, в най-тесния смисъл на тази дума, представлява пълна противоположност на окултизма. Истинският Посветен ще ви каже, че откритоста във всичко - в живота, целта, действията и постъпките - се изисква преди всичко останало от ученика. Всеки мъж или жена, криещи  нещо в себе си, трябва да бъдат избягвани като змия или заразна болест. Човекът, който умишлено мами ближния си, пазейки в тайна това, което другият би трябвало да знае, мами същевременно и себе си, при това много повече, тъй като вредата, нанесена на духовната субстанция на този негов другар, ще изисква ужасно възмездие и ще бъде заплатена напълно. Що се отнася до дълбоките духовни истини, те не могат да бъдат предавани сега поради това, че все още много малко хора са достигнали в своето развитие да това равнище, което им позволява да ги възприемат. Самата природа на тези истини налага на Посветения да ги държи в тайна от тези, които още не са в състояние да ги осъзнаят и  биха могли поради невежество да злоупотребят с тях.

         Още от времето, когато са били дадени първите наставления на Посветените, те са полагали безпримерни усилия да дадат на останалите хора поне известна представа за съхраняваните от тях истини, но ако ученикът в стремежа си да разбере тяхната вътрешна взаимовръзка с живота не улови интуитивно изразените в тях идеи, всички усилия в повечето от случаите са  се оказвали безплодни. Възможно ли е да се даде на човека представа за безформената, безтелесна и все пак съзнателна енергия или сила, която не е способна да му продемонстрира своето присъствие веществено поради липсата на проводници, чрез които тя би могла да действа в плана на своята проява и които същевременно да са достъпни за човешкото възприятие? И това е все още проста задача в сравнение с някои по-дълбоки мистерии на живота. Необходимостта или реалността на тези мистерии не може да бъде призната от човека докато неговото зрение, слух, осезание, способността му да разбира не се развият до тази степен, когато ще могат да станат центрове на взаимодействие с тези форми на сила и енергия, които стоят в основата на тези мистерии и които могат да действат само чрез тънките форми на материята. И все пак те представляват най-реалните от всички реални неща.

         В умовете на някои екзотерични учени са се появявали смътни догадки за това, че съществува среда, в която и през която те могат лично да преминат, както капката масло се процежда през жилките или молекулите на камъка. Тази среда е, именно,ефирната среда, която прониква или по-точно е пронизана от всеки атом на материята. Тя не може да бъде видима, осезаема или чувана от физическите чувства, но душата започва да осъзнава нейното съществуване след смъртта, когато  премине в друга фаза на битието - в нисшия астрал - и придобие способност безпрепятствено да се придвижва из този ефир и да усеща неговото тегло, тежест и плътност, които са били недостъпни за нея докато е била затворена в проводника, допускащ само една форма на придвижване.

         Преобладаващото болшинство сред многочислената армия от учители на християнството даже не е подозирало, че в многобройните изказвания на основателя на тяхната религия са се разкривали най-дълбоки научни истини. Много векове са отминали от времето, когато е било казано: ”Маловерецо, защо се усъмни?”- и в тези прости думи Посветеният е дал ключа към една от най-великите тайни, която, бидейки напълно разкрита, ще предизвика коренен преврат в много сериозни научни теории, признавани някога от човека.

Вие можете да попитате: а защо, ако моите твърдения са истински, този посветен не е обяснил своите думи по-подробно, ако сърцето му действително е било изпълнено с мисли за благополучието на човечеството? Ще отговоря: просто за това, че не е имал право да направи това и то не само заради своите задължения по отношение на това Стъпало на Бялата ложа, което е представял, но и за това, че по това време човекът още не е бил способен да реализира изразената в тези думи идея. Необходимият за това циклов момент още не е бил настъпил. Специфичното чувство, посредством което единствено могат да бъдат възприети такива дълбоки истини, тогава едва се е зараждало и все още не е било развито в необходимата степен, за да бъдат разкрити тези тайни. Едва в последната четвърт на столетието човечеството е открило и осъзнало факта, че новото чувство, наричано шесто, се намира все още в процес на еволюция и само редки индивиди могат да извлекат от него някаква полза.

Обикновено понятията “вяра” и “вярване” се възприемат като взаимозаменяеми, но в действителност те представляват два полюса на една могъща сила. Вярването е загуба на вяра. Когато изчезне вярата, вярването бързо се поглъща от неверието. Притежаващият вяра може да направи много повече от преместването на влязлата в поговорката планина. Той може да създаде или да разруши света. И все пак тези и много други толкова важни твърдения на Посветените се разглеждат често като маловажни и омръзнали до втръсване баналности от тези, които непрестанно търсят ключа към голямата тайна на Космическата енергия. Този ключ нееднократно е бил даван както  от  този Посветен, така и от негови ученици, но той ще продължава да се изплъзва от такива търсачи докато те не развият това чувство, което единствено позволява да бъде възприет този ключ и което съставлява най-важната част от него. Колкото и странно да изглежда това твърдение, но когато вие достигнете точката, от която укорът и заповедта на гореспоменатия Посветен: “На тебе какво ти е до това? Ти върви след Мен” прозвучи с достатъчна мощ и поиска незабавно послушание, тази точка, от която всички отношения с другите хора, всички дребни всекидневни грижи, грешки и слабости на съучениците  станат за вас незначителни, едва тогава вие няма да заслужавате повече упрека, съдържащ се в първата част на фразата. Без вяра вие не можете да следвате след Христа, когото представлява този Посветен в онзи смисъл, както е било казано от самия него; следователно не можете и да усетите ключа към голямата тайна, която принципът на Христос изразява в шестото чувство и чрез това чувство, тъй като именно вярата представлява тази субстанция - сила, чрез която се предава ефирната основа на всяка мощ.

Може да изглежда, че съществува огромна пропаст между принципа на Христос в обичайното му разбиране и тази енергия, която придвижва слънцето и звездите по техните орбити и която придава на дребното насекомо способността за придвижване, наречена полет, но това е едно и също нещо.

Неспособността на човека да приеме факта, че вярата, волята и мисленето представляват определени форми субстанция, много вреди на неговите търсения. Той жадува за справедливост, за знания, за истина, но същевременно съзнателно захвърля в лицето на Бога възможностите, които му се предоставят за осъществяване на всичките му желания, а после жално скимти, като набито кученце, усещайки върху себе си неизбежните следствия на своето не приемане или равнодушие.

Трябва ли след това да се учудваме, че виждащият всичко това нерядко отправя зов към небето, както пророците от древността: ”Докога, Господи, докога ще продължаваш да търпиш тези хора ?!”

© Никола Берчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??