То си е пак така -
както беше преди:
Кривнеш ли ти сега -
на табло ще висиш.
Ако пък си и крал
Ще лежиш, ще лежиш.
Много знаеш ли, брат -
на разстрел ще вървиш!
Мислех си, най-накрая няма вече да видя
скоро - лагери аз.
Но попаднах във град – прашен и неприветлив
И без хора бе там.
Бродят хора - тълпи, - на хора те не
приличат -
слепи и равнодушни.
Аз в лицата им мрачни се взирах -
тае - ни свои, ни чужди.
И защо ли проклинах ориста си горчива?
Напразно - видях!
И защо ли тъй дълго свободата си дирих
в лагери – не разбрах!
Бродят хора тълпи - на хора те не приличат -
слепи и равнодушни.
Аз в лицата им мрачни се взирах -
Те - ни свои, ни чужди.
То си е пак така -
както беше преди.
Кривнеш ли ти сега
на табло ще висиш.
Ако пък си и крал
ще лежиш, ще лежиш.
Много знаеш ли, брат -
на разстрел ще вървиш!
© Емил Петров. Превод 2013г
Владимир Висоцкий
Так оно и есть –
Словно встарь, словно встарь:
Если шел вразрез –
На фонарь, на фонарь,
Если воровал –
Значит, сел, значит, сел,
Если много знал –
Под расстрел, под расстрел!
Думал я - наконец не увижу я скоро
Лагерей, лагерей,-
Но попал в этот пыльный расплывчатый город
Без людей, без людей.
Бродят толпы людей, на людей непохожих,
Равнодушных, слепых,-
Я заглядывал в черные лица прохожих –
Ни своих, ни чужих.
Так зачем проклинал свою горькую долю?
Видно, зря, видно, зря!
Так зачем я так долго стремился на волю
В лагерях, в лагерях?!
Бродят толпы людей, на людей непохожих,
Равнодушных, слепых,-
Я заглядывал в черные лица прохожих –
Ни своих, ни чужих.
Так оно и есть –
Словно встарь, словно встарь:
Если шел вразрез –
На фонарь, на фонарь,
Если воровал –
Значит, сел, значит, сел,
Если много знал –
Под расстрел, под расстрел
1964
© Емил Петров Всички права запазени