У. Шекспир -- сонет CXVI (съвместно с rozita-p)
2 мин за четене
Подробностите около превода на този Шекспиров сонет нито са важни, нито са лесни за обясняване. Осъществен в тясно сътрудничество с ген. о.з. Розита, от специалния преводачески корпус на БА, той ви се представя в гарнитура с преводите на същия сонет, дело на В. Свинтила и В. Петров.
| William Shakespear Sonnet CXVI | У. Шекспир Сонет CXVI |
|---|---|
| Let me not to the marriage of true minds Admit impediments. Love is not love Which alters when it alteration finds, Or bends with the remover to remove: O no! it is an ever-fixèd mark That looks on tempests and is never shaken; It is the star to every wand'ring bark, Whose worth's unknown, although his height be taken. Love's not Time's fool, though rosy lips and cheeks Within his bending sickle's compass come: Love alters not with his brief hours and weeks, But bears it out ev'n to the edge of doom. If this be error and upon me proved, I never writ, nor no man ever loved. |
Срещу съюза свят на чисти чувства аз пречки не признавам! Любовта не е любов, с промяната щом блудства, изстине ли, лишена от страстта. По-здрава и на Родос от гиганта, при буря с взор над корабите бди, подобна на измервани с квадранта, но пак незнайни по състав звезди. Не е тя шут на времето, нехае че сърпът му посича в миг цвета на младостта. Тя граници не знае единствен край за нея е смъртта. Докажат ли в лъжи, че съм се вричал, поет не съм, ни някой е обичал. |
Обещаната гарнитура:
| В. Свинтила | В. Петров |
|---|---|
| Да не издигам пречки и стени пред брака на сърцата. Обич не е това, което времето мени или със остарелия старее. Любов — това е в бури греещ знак, негаснещ и в мъглите, вечно зрима звезда е тя за бродещия в мрак, чиято стойност е неизмерима. На времето не е играчка тя. И нека то коси със сърп цветята от нашите чела, страни, уста — тя трае вечно, преко времената. Ако това тъй само ми се струва, ни моят стих, ни обич съществува. |
Не, бракът между чисти духове препятствия не бива да признава - погрешно любовта се тъй зове, когато на промени се поддава! О, не, маяк е тя, висок и як, незнаещ страх пред бясната природа, звезда е тя на бродника моряк, със точна висота на небосвода. Такава тя е в мене. И макар да ни бразди челата и страните, не може да я спре Косачът стар да трае до завършека на дните. Не е ли тъй, не съм за нея пял и любещи светът не е видял! |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тошко Всички права запазени
прехвърляйки ти почти изцяло функцията по бек коментарите 
