16.04.2011 г., 12:26 ч.

В една държава.... Владимир Висоцки 

  Преводи » Песен
1609 0 3
10 мин за четене

 

 

 

                            В една държава....    

                                         Владимир Висоцки

 

                             * * *   

            В една държава с население...

       Но впрочем туй е все едно.
        С държави други във сравнение,
        там всичко беше в уважение
        щом само пиеше вино.
       И царят не блестеше в нея -
        немит, небръснат, като нас.
        Цигарка палне щом му кефне.
        Със други думи значи – наш. 
        С това  ни сбираше акъл.
        Бе племенник на своя чичо.
        Преди, тоз навик, да не пие,
         живота му да вземе, гнил и
         във гроба чичото да прати,
        не пиеше пред него царят.
        Когато чужденците разни,
        различно мислещи от нас
        /Едни - исляма изповядват.
        А други, немци – чужда вяра /
        по работа при нас пристигат,
        Пази ни боже от греха!
        Обратно връщаха се в къщи
        не поразени от шума
        или  разхвърляните маси.
         А дето царя е глупак
        и никой не го уважава.
        Та той си имаше и щерка
        за сгледа вече беше тя.
        Красива – като росно цвете,
        от малко пиеше детето.
        А царя искаше, нещастник,
        пияница да и е  мъж,
        че пиенето беше благост. 
        Баща по нежен аз не знам.
        Бутилка донесе и каже:
        „Е хайде дъще, я пийни!” 
        А тя му викне: ”Сутрин-никак!”
        Да пие сутрин тя не щеше,
        или комедия въртеше.
        Защо, когато са сами?
        Пий дъще моя, пий камъшче,
        Наследницата  си ми, нали?
        Да знаеш само  как е мъка
        с народа  да не пиеш ти.
        Зет искам  - даже и без завист.
        Ти  зет  сега  ми  намери!
        Дори страхлив и като заек.
        Нетрезвен от зори до мрак,
        от сутринта да пие  даже!
        Ти мойте мъки разбери,
         аз се вълнувам ненапразно,
        че тези „трезвите” гадини
        все пият тайно, мълчешком.
        Надмогнах аз живот и грижи,
        понесох своята съдба.
        Ох, само аз ако те видя
        със някой от „онези” ,  мисля -
        ще го утрепя без да ща.
        Аз трезвите така ги мразя!
        А сутрин - всичките на баня -
        там нямаше почивни дни.
        Със обич всичките пиянки,
        със  грижа царят обгради.
        От трезви - като от проказа -
        щом види  - бяга настрани.
        Тайно издаваше декрети 
        в защита на  пияни,  бедни.
        Плакати бяха накачени  
        все по централните места:
        „Живей пиянство и веселие!”
        и „Доло трезвената гад”
        Кой хич не пий  или  не много -
        тях -  кой къде,  а кой в затвор
        С богатите по принцип строг  бе.
        Той - сам не пиещ /бе на власт/. 
        А трезвите събират сили
        додето поркаме си ние.
        Но наши верни гуляйджии
        донасяха  ни - где  и как.         
        На митинг против махмурлука
        се съберат, а ний ги сгащим.
        И на тълпата във лицето
        Със шлангове вода  ударим.
        Завикат те,  захулиганят -
        /не можеш  думите да кажеш/      
        Кошмар са трезвените значи!
        Но ние там ги разпиляхме.  
        Спасихме своя махмурлук.
        В туй време трезвите се сбират.
        Около някой  -  кой не знам.
        Започват и да се показват
         те - тайно, тихо и без срам.
        И ходеха не на банкети.
        Ами на работа, а там 
        пияни  постове  ги плашат,
        едва стоящи на крака.
        А вечер те по двама, трима
        започнаха и да  излизат.
        Стоят, не пият, нагло мигат!
        ... А трябваше му зет на царя.
        Зет по поръчка се яви.
         За него просто думи нямам.
         И тази, трезвата зараза
        започна да изтребва. То
        в двореца  беше най-припряно!
        Ура! Мощта им вече пада.
        Към главатаря се стремим:
        Щом видят бръснат  те го хващат
        и принудително церят.
        Започва с доза алкохол, но,
        за да не стане там бела
        и да не  се съпротивляват
         пет дена – после той е втасал,
        самичък вика санитаря
        и наш остава си до край.
        Той просто ангелче е също.
        Бе туй за зетя ли бе? Да!
        На трезвите бе той  водач, но 
        на виното вкуса  позна.         
 
        Между 1970 и 1980

 

   Превод: Емил Петров – 2009г

 

 

 

*

        В одной державе с населеньем... -
        Но это, впрочем, все равно,-
        Других держав с опереженьем,
        Всё пользовалось уваженьем -
        Что может только пить вино.
 
        Царь в той державе был без лоску -
        Небрит, небрежен, как и мы;
        Стрельнет, коль надо, папироску,-
        Ну, словом, свой, ну, словом, в доску,-
        И этим бередил умы.
 
        Он был племянником при дяде,
        Пред тем как злобный дар не пить
        Порвал гнилую жизни нить -
        В могилу дядю свел. Но пить
        Наш царь не смел при дяде-гаде.
 
        Когда иные чужеземцы,
        Инако мыслящие нам
        (Кто - исповедуя ислам,
        А кто - по глупости, как немцы),
        К нам приезжали по делам -
        С грехом, конечно, пополам
        Домой обратно уезжали,-
        Их поражал не шум, не гам
        И не броженье по столам,
        А то, что бывший царь наш - хам
        И что его не уважали.
 
        И у него, конечно, дочка -
        Уже на выданье - была
        Хорошая - в нефрите почка,
        Так как с рождения пила.
        А царь старался, бедолага,
        Добыть ей пьяницу в мужья:
        Он пьянство почитал за благо,-
        Нежней отцов не знаю я.
 
        Бутылку принесет, бывало:
        "Дочурка! На, хоть ты хлебни!"
        А та кричит: "С утра - ни-ни!"-
        Она с утра не принимала,
        Или комедию ломала,-
        А что ломать, когда одни?
 
        "Пей, вербочка моя, ракитка,
        Наследная прямая дочь!
        Да знала б ты, какая пытка -
        С народом вместе пить не мочь!
 
        Мне б зятя - даже не на зависть,-
        Найди мне зятюшку, найди!-
        Пусть он, как тот трусливый заяц,
        Не похмеляется, мерзавец,
        Кто пьет с полудня,- выходи!
 
        Пойми мои отцовы муки,
        Ведь я волнуюся не зря,
        <Что> эти трезвые гадюки
        Всегда - тайком и втихаря!
 
        Я нажил все, я нажил грыжу,
        Неся мой груз, мое дитя!
        Ох, если я тебя увижу
        С одним их этих!- так обижу!..
        Убью, быть может, не хотя!-
        Во как <я> трезвых ненавижу!"
 
        Как утро - вся держава в бане,-
        Отпарка шла без выходных.
        Любил наш царь всю пьянь на пьяни,
        Всех наших доблестных ханыг.
 
        От трезвых он - как от проказы:
        Как встретит - так бежит от них,-
        Он втайне издавал указы,
        Все - в пользу бедных и хмельных.
 
        На стенах лозунги висели -
        По центру, а не где-нибудь:
        "Виват загулы и веселье!
        Долой трезвеющую нудь!"
 
        Сугубо и давно не пьющих -
        Кого куда,- кого - в острог.
        Особо - принципы имущих.
        Сам - в силу власти - пить не мог.
 
        Но трезвые сбирали силы,
        Пока мы пили натощак,-
        Но наши верные кутилы
        Нам доносили - где и как.
 
        На митинг против перегара
        Сберутся,- мы их хвать в кольцо!-
        И ну гурьбой дышать в лицо,
        А то - брандспойт, а в нем водяра!
 
        Как хулиганили, орали -
        Не произнесть в оригинале,-
        Ну, трезвая шпана - кошмар!
        Но мы их все <же> разогнали
        И отстояли перегар.
 
        А в это время трезвь сплотилась
        Вокруг кого-то одного,-
        Уже отважились на вылаз -
        Секретно, тихо, делово.
 
        И шли они не на банкеты,
        А на работу,- им на страх
        У входа пьяные пикеты
        Едва держались на ногах.
 
        А вечерами - по два, по три -
        Уже решились выползать:
        Сидит, не пьет и нагло смотрит!
        ...Царю был очень нужен зять.
 
        Явился зять как по заказу -
        Ну, я скажу вам - о-го-го!
        Он эту трезвую заразу
        Стал истреблять везде и сразу,
        А при дворе - первей всего.
 
        Ура! Их силы резко тают -
        Уж к главарю мы тянем нить:
        Увидят бритого - хватают
        И - принудительно лечить!
 
        Сначала - доза алкоголя,
        Но - чтоб не причинить вреда.
        Сопротивленье - ерунда:
        Пять суток - и сломалась воля,-
        Сам медсестричку кличет: "Оля!.."
        Он наш - и раз и навсегда.
 
        Да он из ангелов из сущих,
        Кто ж он - зятек?.. Ба! Вот те на!
        Он - это сам глава непьющих,
        Испробовавший вкус вина.
        
 
        Между 1970 и 1980
 

© Емил Петров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Преводът си е даже много хубав. Прекрасен дори! На когото не му харесва да не го чете! Никого не сме викали насила!
  • Преводът е на средно ниво, попринцип е трудно да преведеш Висоцки. Но това, което е адски гадно е форматирането на текста, не знам защо се е получило така, но ме заболя главата докато прочета текста - всеки ред в някакво балонче.
  • Който може нещо – той го прави,който не може, почва да учи другите, за да си избива комплексите!
    За комплексаря ПОРчев:
    Повечето Порови живеят самостоятелно в рамките на своята територия, която маркират по различен начин, най-вече със секрета от аналните си жлези.
Предложения
: ??:??