В развалините на града (Милан С. Димитриевич,
1.8K
3
7
3 мин за четене
Србија)
В РАЗВАЛИНИТЕ НА ГРАДА
(превод от сръбски)
Вкамениха ме на брега в мрамор;
отдавна реките ме кичат с тинест чакъл,
с мъртво семе от каменни хромели,
с ялова земя, отразена с граница,
враснала в псувня.
Къде са моите клисури, деспоте?
Къде е слязъл моят народ?
Израснал в грешно вдъхновение,
бреговете псуват ехото ми.
Пилеят ме мравки и потоци;
дори и моите камъни ме изоставиха,
възхитени от хода на времето.
Ръжда изяде буреносците,
не намерили условен начин за съществуване;
в очните им дъна малък звяр намери леговище
и изпепели мириса на палежа.
Къде са смъртните миряни, деспоте,
които половината небе озелениха,
да викнат на моите гарвани?
Къде е въздуха, кипящ от вечерните камбани?
В страха на лукавия, който работи в короната на дърветата?!
Къде е истинския старец, да призове
за защита на града?
НА РАЗВАЛИНАМА ГРАДА
Аутор: Милан С. Димитриевич, Београд, Србија
Каменили су ме мермером са бреговља
Давне реке су ме китиле муљевитим облуцима
Мртво семе са млинских каменова
Јалова земља са међаша граничника
Урасли у псовку.
Где су моје клисуре деспоте?
Где су сишли моји народи?
Разраслог у криво надахнуће
Брда ме псују одјецима
Развлаче ме мрави и потоци
Чак ме и моје камење напушта
Раздрагано протоком времена.
Рђа појела оклопнике
Ненашле погодбени начин постојања
У очним дупљама ситан звер нашао лог
Изгорео мирис паљевине.
Где су смерни мирјани деспоте
Што пола неба озеленише
Да вичу на моје гавранове
Где ваздух, кипући вечерњим звонима
У страху од нечастивог да налеће на крошње
Где је истинолики старац да сазива
На одбрану града.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Латинка-Златна Всички права запазени
