LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
845 5717
24.02.2018 г., 0:31 ч.  

В развалините на града (Милан С. Димитриевич, 

  Преводи » Поезия, от Сръбски
1451 3 7
7 мин за четене

Србија)

 

В РАЗВАЛИНИТЕ НА ГРАДА

 

                           (превод от сръбски)

 

Вкамениха ме на брега  в мрамор;

отдавна  реките ме кичат с тинест чакъл,

с мъртво семе от каменни хромели,

с ялова земя, отразена с граница,

враснала в псувня.

Къде са моите клисури, деспоте?

Къде е слязъл моят народ?

Израснал в грешно вдъхновение,

бреговете  псуват ехото ми.

Пилеят ме мравки и потоци;

дори  и моите камъни ме изоставиха,

възхитени от хода на времето.

Ръжда изяде буреносците,

не намерили условен начин за съществуване;

в очните им дъна малък звяр намери леговище

и изпепели мириса на палежа.

Къде са смъртните миряни, деспоте,

които половината небе озелениха,

да викнат на моите гарвани?

Къде е въздуха, кипящ от вечерните камбани?

В страха на лукавия, който работи в короната на дърветата?!

Къде е истинския старец, да призове

за защита на града?

 

 

 

НА РАЗВАЛИНАМА ГРАДА

 

       Аутор: Милан С. Димитриевич, Београд, Србија

 

Каменили су ме мермером са бреговља

Давне реке су ме китиле муљевитим облуцима

Мртво семе са млинских каменова

Јалова земља са међаша граничника

Урасли у псовку.

Где су моје клисуре деспоте?

Где су сишли моји народи?

Разраслог  у криво надахнуће

Брда ме псују одјецима

Развлаче  ме мрави и потоци

Чак ме и моје камење напушта

Раздрагано протоком времена.

Рђа појела оклопнике

Ненашле погодбени  начин постојања

У очним дупљама ситан звер нашао лог

Изгорео  мирис паљевине.

Где су смерни мирјани деспоте

Што пола неба озеленише

Да вичу на моје гавранове

Где ваздух, кипући вечерњим  звонима

У страху од нечастивог да налеће на крошње

Где  је истинолики старац  да сазива

На одбрану града.

 

© Латинка-Златна Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??