Ветроход
Самотно ветроход белее
в мъгла сред синия безкрай!...
В далечен край за що копнее?
Какво захвърли в роден край?...
Вълни играят – вятър плиска,
и мачтата скрипти, поляга...
Уви! той щастие не иска
и не от щастието бяга!
Струи под него чист лазура,
над него слънчев лъч...А той,
метежен, сякаш търси буря,
като че вижда там покой!
ПАРУС
Белеет парус одинокой
В тумане моря голубом!..
Что ищет он в стране далекой?
Что кинул он в краю родном?..
Играют волны — ветер свищет,
И мачта гнется и скрыпит...
Увы! он счастия не ищет,
И не от счастия бежит!
Под ним струя светлей лазури,
Над ним луч солнца золотой...
А он, мятежный, просит бури,
Как будто в бурях есть покой!
М. Лермонтов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
