Vienna Teng - Lullaby for a Stormy Night

Little child, be not afraid

though rain pounds harshly against the glass

like an unwanted stranger, there is no danger

I am here tonight

Little child, be not afraid

though thunder explodes and lightning flash

illuminates your tear-stained face

I am here tonight

And someday you'll know

that Nature is so

the same rain that draws you near me

falls on rivers and land

on forests and sand

makes the beautiful world that you'll see

in the morning

Little child, be not afraid

though storm clouds mask your beloved moon

and its candlelight beams, still keep pleasant dreams

I am here tonight

Little child, be not afraid

though wind makes creatures of our trees

and their branches to hands, they're not real, understand

and I am here tonight

For you know, once even I was a

little child, and I was afraid

but a gentle someone always came

to dry all my tears, trade sweet sleep for fears

and to give a kiss goodnight

Well now I am grown

and these years have shown

that rain's a part of how life goes

but it's dark and it's late

so I'll hold you and wait

'til your frightened eyes do close

And I hope that you'll know...

Everything's fine in the morning

The rain'll be gone in the morning

But I'll still be here in the morning

Приспивна песен за страховита нощ

Детенце малко, не се бой!

Макар че този дъжд

тъй силно по стъклото чука,

като неканен непознат,

не бой се! Аз съм тука!

Детенце малко, не се бой!

Макар че гръмотевица кънти

и страшно тази мълния проблясва

по мокрото от сълзи личице,

аз ще стоя до твоето легълце!

А някой ден ще разбереш,

в Майката-природа е така -

същият дъжд, заради който

се сгушваш в мене ти -

той пада над поляни и реки,

и над пустини и гори

и прави прелестен света,

който ще зърнеш сутринта!

Детенце малко, не се бой!

Макар че облаците тъмни

са скрили твоята Луна

и меката й светлина,

ще пазят сладък пак съня,

до тебе щом съм аз сега!

Детенце малко, не се бой!

Какво от туй, че вятърът

дърветата в страшилища превръща,

а клоните им – във ръце,

те не са истински, дете!

И тази нощ аз бдя над теб!

А знаеш ли, и аз дори

детенце малко нявга бях,

и като тебе се боях!

Но някой нежно, всеки път 

присядаше до мен,

за да избърше моите сълзи,

страхът със сладък сън да замени,

с целувка за лека нощ да ме дари.

Пораснах, и с годините разбрах -

част от живота е дъждът, дете...

Но вече късно е, и тъмно е,

затуй ще гушна те до мойта гръд,

докато тез изплашени очички не заспят.

И се надявам, че разбра това -

прекрасно ще е всичко сутринта!

Ще е отминал сутринта дъжда!

Но аз ще бъда тук и сутринта...