Vienna Teng - Lullaby for a Stormy Night
Little child, be not afraid
though rain pounds harshly against the glass
like an unwanted stranger, there is no danger
I am here tonight
Little child, be not afraid
though thunder explodes and lightning flash
illuminates your tear-stained face
I am here tonight
And someday you'll know
that Nature is so
the same rain that draws you near me
falls on rivers and land
on forests and sand
makes the beautiful world that you'll see
in the morning
Little child, be not afraid
though storm clouds mask your beloved moon
and its candlelight beams, still keep pleasant dreams
I am here tonight
Little child, be not afraid
though wind makes creatures of our trees
and their branches to hands, they're not real, understand
and I am here tonight
For you know, once even I was a
little child, and I was afraid
but a gentle someone always came
to dry all my tears, trade sweet sleep for fears
and to give a kiss goodnight
Well now I am grown
and these years have shown
that rain's a part of how life goes
but it's dark and it's late
so I'll hold you and wait
'til your frightened eyes do close
And I hope that you'll know...
Everything's fine in the morning
The rain'll be gone in the morning
But I'll still be here in the morning
Приспивна песен за страховита нощ
Детенце малко, не се бой!
Макар че този дъжд
тъй силно по стъклото чука,
като неканен непознат,
не бой се! Аз съм тука!
Детенце малко, не се бой!
Макар че гръмотевица кънти
и страшно тази мълния проблясва
по мокрото от сълзи личице,
аз ще стоя до твоето легълце!
А някой ден ще разбереш,
в Майката-природа е така -
същият дъжд, заради който
се сгушваш в мене ти -
той пада над поляни и реки,
и над пустини и гори
и прави прелестен света,
който ще зърнеш сутринта!
Детенце малко, не се бой!
Макар че облаците тъмни
са скрили твоята Луна
и меката й светлина,
ще пазят сладък пак съня,
до тебе щом съм аз сега!
Детенце малко, не се бой!
Какво от туй, че вятърът
дърветата в страшилища превръща,
а клоните им – във ръце,
те не са истински, дете!
И тази нощ аз бдя над теб!
А знаеш ли, и аз дори
детенце малко нявга бях,
и като тебе се боях!
Но някой нежно, всеки път
присядаше до мен,
за да избърше моите сълзи,
страхът със сладък сън да замени,
с целувка за лека нощ да ме дари.
Пораснах, и с годините разбрах -
част от живота е дъждът, дете...
Но вече късно е, и тъмно е,
затуй ще гушна те до мойта гръд,
докато тез изплашени очички не заспят.
И се надявам, че разбра това -
прекрасно ще е всичко сутринта!
Ще е отминал сутринта дъжда!
Но аз ще бъда тук и сутринта...
© Аура All rights reserved.