Хоризонт

За да няма следи, всичко изметоха.

Ругайте ме и ме разнасяйте.

Хоризонтът е финал, а лентата е края на Земята -

длъжен съм да бъда първи там.

Басът на пари, не всички одобриха

и ръцете се разделяха с неохота.

Условието – да пътуваш по шосето

и само по него, без да завиваш.

Намотавам мили на кардана.

Движейки се паралелно на жиците.

Изведнъж сянка пред мотора -

черна котка или някой друг в черно.

Знам – не веднъж в гумите ми прът ще сложат.

Досещам се как и къде ще ме излъжат,

къде ще пресекат моя бяг с усмивка.

И къде въже през пътя ще опънат.

Но стрeлките стапям – на тази скорост,

Песъчинката добива сила на куршум.

И стискам руля до отмала в китките -

да успея докато болтовете не са затегнати.

Намотавам мили на кардана,

движейки се вертикално на жиците.

Завинтвайте гайките по-бързо,

преди да са опънали въжето до шията ми.

Стапя се асфалтът, грайферът – кипи.

Под лъжичката ме свива от близката развръзка,

с гола гръд ще разкъсам опънатото въже.

Жив съм – свалете черните ленти.

Кой ме изнуди на този бас,

нечистоплътен в своите разчети.

Хазартът ме опиянява, но въпреки това

намалявам на опасните завои.

Намотавам мили на кардана.

Напук на опънатите въжета и жици...

На загубилите устите запушете,

когато се появя на хоризонта.

Хоризонтът е финал, както и преди - далеч.

Лентата не скъсах, но с въжетата приключих.

Въже през шията ми не премина.

Но от храстите по гумите ми стрелят.

Не парите на тази гонка ме закараха.

Молиха ме – мига не пропускай.

Разбери има ли предел – на края на Земята,

и могат ли хоризонтите да се разгърнат?

Намотавам мили на кардана.

И куршум не давам да ми лепнат.

Но спирачките отказват... Край!

И хоризонта прескачам на скорост!

Чтоб не было следов - повсюду подмели...

Ругайте же меня, позорьте и трезвоньте!

Мой финиш - горизонт, а лента - край земли,

Я должен первым быть на горизонте.

Условия пари одобрили не все -

И руки разбивали неохотно.

Условье таково, чтоб ехать - по шоссе,

И только по шоссе - бесповоротно.

Наматываю мили на кардан

Я еду параллельно проводам.

Но то и дело тень перед мотором -

То чёрный кот, то кто-то в чём-то чёрном.

Я знаю - мне не раз в колеса палки ткнут,

Догадываюсь, в чём и как меня обманут;

Я знаю, где мой бег с ухмылкой пресекут

И где через дорогу трос натянут.

Но стрелки я топлю - на этих скоростях

Песчинка обретает силу пули, -

И я сжимаю руль до  судорог в кистях :

Успеть, пока болты не затянули!

Наматываю мили на кардан

И еду вертикально к проводам.

Завинчивают гайки... Побыстрее! -

Не то поднимут трос, как раз где шея.

И плавится асфальт, протекторы кипят,

Под ложечкой сосёт от близости развязки.

Я голой грудью рву натянутый канат.

Я жив! Снимите черные повязки!

Кто вынудил меня на жёсткое пари -

Нечистоплотны в споре и расчетах.

Азарт меня пьянит, но, как ни говори,

Я торможу на скользких поворотах.

Наматываю мили на кардан -

Назло канатам, тросам, проводам...

Вы только проигравших урезоньте,

Когда я появлюсь на горизонте!

Мой финиш - горизонт - по-прежнему далёк,

Я ленту не порвал, но я покончил с тросом.

Канат не пересёк мой шейный позвонок,

Но из кустов стреляют по колёсам.

Меня ведь не рубли на гонку завели -

Меня просили :"Миг не проворонь ты -

Узнай, а есть предел - там, на краю земли,

И можно ли раздвинуть горизонты?!"

Наматываю мили на кардан

И пулю в скат влепить себе не дам.

Но тормоза отказывают... Кода!

Я горизонт промахиваю с хода!