20.02.2009 г., 8:22 ч.

Владимир Висоцки - Песен за двата красиви автомобила 

  Преводи
1000 0 2
7 мин за четене

Песен за двата красиви автомобила


Без забрани и следи

по асфалта, изгаряйки гумите,

от кошмара на града

откъсват се колите.

И огромните, като танкове

Фордове, Линкълни”, Селени.

Елегантните Мустанги.

Мерцедеси, Ситроени!

 

Сякаш знаят, че си струва, 

ще бъде като кръвна мъст към градовете!

По-бързо само свещите да не изгорят,

карбураторът, или каквото имат още там...

 

Не се виждат платна -

Лимузини, лимузини...

И сред тях като петна -

Две красиви машини,

сякаш свързани с въже.

(А на тънкото се къса)

За акселераторите, за помпите,

повече място няма там...

 

Сякаш знаят, че си струва -

измъкнат ли се, сметките ще си платят.

А може би той ще й каже нещо,

с клаксона... или с каквото има още там...

 

Това сборище коли,

на тебе е обидено.

Светлосива лимузина!

От поглед ти не я губи!

Разклонние отпреде има!

Повече риск, повече вяра!

Ще закъснееш... Така и стана!

Ти забави, Светлосива!

 

Сякаш знаеха, че си струва.

А сега какво - да бипкат на рекламите ли?

А може би товар падна от плещите й,

от капака... или от каквото има още там...

 

Не, разклонът е като беда:

стрелките - в различни посоки – и те няма!

Нима разклоните никога

не ни сближават?

Изглежда само този става.

И включвайки на седма,

светлосивата лимузина

забрави да натисне спирачки...

 

Какво пък, събират се – празни мечти?

Или това е кръвното отмъщение към градовете?

Затъркаляха се колела, мостове 

и сърца... или каквoто имат още там...


ПЕСНЯ О ДВУХ КРАСИВЫХ АВТОМОБИЛЯХ

Без запретов и следов,
Об асфальт сжигая шины,
Из кошмара городов
Рвутся за город машины, -
И громоздкие, как танки,
"Форды", "линкольны", "селены",
Элегантные "мустанги",
"Мерседесы", "ситроены".
 
        Будто знают - игра стоит свеч, -
        Это будет как кровная месть городам!
        Поскорей - только б свечи не сжечь,
        Карбюратор... и что у них есть еще там...
 
И не видно полотна -
Лимузины, лимузины...
Среди них - как два пятна -
Две красивые машины, -
Будто связанные тросом,
(А где тонко, там и рвется).
Акселераторам, подсосам
Больше дела не найдется.
 
        Будто знают - игра стоит свеч, -
        Только б вырваться - выплатят всё по счетам!
        Ну, а может, он скажет ей речь
        На клаксоне... и что у них есть еще там...
 
Это скопище машин
На тебя таит обиду, -
Светло-серый лимузин,
Не теряй ее из виду!
Впереди, гляди, разъезд, -
Больше риска, больше веры!
Опоздаешь!.. Так и есть -
Ты промедлил, светло-серый!
 
        Они знали - игра стоит свеч, -
        А теперь - что ж сигналить рекламным щитам?!
        Ну, а может, гора ему с плеч, -
        И с капота... и что у них есть еще там...
 
Нет, развилка - как беда:
Стрелки врозь - и вот не здесь ты!
Неужели никогда
Не сближают нас разъезды?
Этот - сходится, один! -
И, врубив седьмую скорость,
Светло-серый лимузин
Позабыл нажать на тормоз...
 
        Что ж, съезжаться - пустые мечты?
        Или это есть кровная месть городам?
        Покатились колеса, мосты, -
        И сердца... или что у них есть еще там...

 

© Филип Филипов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз не обожавам колите, но за сметка на това преводът ми харесва. Висоцки също ми харесва малко
  • Страхотен превод!Обожавам колите (х)
Предложения
: ??:??