14.05.2008 г., 17:55 ч.

Владимир Висоцки - Песен за края на войната 

  Преводи » Поезия, от Руски
2747 0 2
6 мин за четене

Песня о конце войны

                 

   Сбивают из досок столы во дворе,

   Пока не накрыли - стучат в домино.

   Дни в мае длиннее ночей в декабре,

   Но тянется время - и все решено.

 

Вот уже довоенные лампы горят вполнакала -

И из окон на пленных глазела москва свысока...

А где-то солдат еще в сердце осколком толкало,

А где-то разведчикам надо добыть "языка".

 

Вот уже обновляют знамена. И строят в колонны.

И булыжник на площади чист, как паркет на полу.

А все же на запад идут и идут эшелоны.

И над похоронкой заходятся бабы в тылу.

 

   Не выпито всласть родниковой воды,

   Не куплено впрок обручальных колец -

   Все смыло потоком народной беды,

   Которой приходит конец наконец.

 

Вот со стекол содрали кресты из полосок бумаги.

Вот и шторы - долой! Затемненье уже ни к чему.

А где-нибудь спирт раздают перед боем из фляги,

Он все выгоняет - и холод, и страх, и чуму.

 

Вот от копоти свечек уже очищают иконы.

И душа и уста - и молитву творят, и стихи.

Но с красным крестом все идут и идут эшелоны,

Хотя и потери по сводкам не так велики.

 

   Уже зацветают повсюду сады.

   И землю прогрело и воду во рвах.

   И скоро награда за ратны труды -

   Подушка из свежей травы в головах.

 

Уже не маячат над городом аэростаты.

Замолкли сирены, готовясь победу трубить.

А ротные все-таки выйти успеют в комбаты,

Которых пока еще запросто могут убить.

 

Вот уже зазвучали трофейные аккордеоны,

Вот и клятвы слышны жить в согласье, любви,

                                без долгов,

А все же на запад идут и идут эшелоны,

А нам показалось, совсем не осталось врагов.


 


 

 

Песен за края на войната





 

Сковават маси от дъски на двора.

Преди да сервират – игра на домино.

Дните на Май – по-дълги от нощите на Декември,

И се влачеше времето, но всичко бе решено.

 

Ето довоенните лампи горят с половин сила

И от прозорците, Москва гледаше пленниците отвисоко,

А някъде войничето шрпнел го удряше в сърцето.

А някъде разузнавачите трябваше да намерят “език”.

 

Ето обновяват знамената, и се строяват в колони.

И паветата на площада са чисти просто като паркет.

А все още на запад отиват, отиват ешалоните,

И на траурни вести се събират жените в тила.

 

Не пихме достатъчно изворна вода.

Не успяхме да купим венчални халки.

Всичко отми като река народната беда,

На която сякаш беше дошъл края.

 

От прозорците махат хартиените ленти.

И щорите – долу! Тъмнината вече не е нужна.

А някъде пред бой спирт раздават в манерките,

Той всичко прогонва и студ, и страх, и болест дори.

 

Ето изчистиха иконите от сеждите на свещите,

И душата и устата – стихове и молитви мълви.

А с червения кръст отиват, отиват ешалоните,

А според сводките загубите не са толкова големи.

 

Всички градинките разцъфнаха вече-

Земята се стопли, и водата в рововете също.

И скоро наградата за тежкия труд

Ще бъде възглавница от свежа трева под главата!

 

Вече не се мяркат над града аеростати.

Замлъкнаха сирените готови да затръбят победа.

А ротните все пак ще станат батальонни,

Които могат да бъдат убити по-най простия начин.

 

Ето зазвучаха трофейни акордеони,

И клетви да живеят в съгласие,любов, без дългове.

И пак на запад отиват, отиват ешалоните,

А ни се струваше, че почти не останаха врагове!


© Филип Филипов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотен текст...и все пак...войни има.
  • Много хубав текст, браво за превода!
    (Любимата ми на Висоцки е "Я не люблю", даже мислех да я превеждам, но като видях в нета колко пъти е превеждана...)
Предложения
: ??:??