3.05.2008 г., 12:25 ч.

Владимир Высоцкий - Черните бушлати 

  Преводи » Проза, от Руски
1823 0 1
4 мин за четене

Черные бушлаты

                (посвящяется евпаторийскому десанту)
 
За нашей спиной остались паденья, закаты,
Ну хоть бы ничтожный, ну хоть бы невидемый взлет!
Мне хочется верить, что черные наши бушлаты
Дадут мне возможность сегодня увидеть восход.
 
Сегодня на людях сказали: "Умрите геройски!"
Попробуем, ладно, увидим, какой оборот.
Я только подумал, чужие куря папироски:
Тут кто как сумеет, мне важно увидеть восход.
 
Особая рота - особый почет для сапера.
Не прыгайте с финкой на спину мою из ветвей.
Напрасно стараться, я и с перерезанным горлом
Сегодня увижу восход до развязки своей.
 
Прошлись по тылам мы, держась, чтоб не резать их сонных,
И тут я заметил, когда прокусили проход:
Еще несмышленый, зеленый, но чуткий подсолнух
Уже повернулся верхушкой своей на восход.
 
За нашей спиною в шесть тридцать остались, я знаю,
Не только паденья, закаты, но взлет и восход.
Два провода голых, зубами скрипя, зачищаю
Восхода не видел, но понял: Вот-вот и взойдет.
 
Уходит обратно
               на нас поредевшая
                                рота.
Что было - не важно, а важен лишь взорваный форт.
Мне хочется верить, что черная наша работа
Вам дарит возможность беспошлинно видеть восход.

Черните бушлати (наметала)

(посвещава се на Евпаторийсия десант)

Зад гърба ни останаха падения, залези,

но и някакъв нищожен, невидим възход!

Иска ми се да вярвам, че черните ни наметала

ще ми дадат възможност днес да видя изгрева!


Днес пред хората ни казаха “Умрете геройски”.

Добре, ще опитаме, ще видим какъв ще е обрата.

Мисля си, допушвайки чуждите цигари:

Тук кой както може. За мен е важно да видя изгрева.


Специална рота – специална почит към сапьора.

Не скачайте с камата на гърба ми от храста!

Напразно се стараете, аз и с прерязано гърло

днес ще видя изгрева в цялата му същност!


Минахме в страни сдържайки се да не им прережем гърлата

и видях, когато преминахме (прегризахме) прохода

един неосъзнал се, зелен слънчоглед

обърнал вече главата си към изгрева.


Зад гърба ни, в шест и тридесет осанаха, знам

не само падения и залези, а и възход и изгрев.

Захапвам два голи проводника, скърца между зъбите.

Изгрева не видях, но разбрах “Ето още миг и ще изгрее”.


Връща се обратно вече оредялата вече рота.

Какво е било не е важно. Важен е взривения форт.

Иска ми се да вярвам, че грубата ни работа,

ще ви дари възможността спокойно (без пошлост) да видите изгрева!

© Филип Филипов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??