27.10.2016 г., 12:45 ч.  

Волки – Владимир Алексеевич Солоухин 

  Преводи » Поезия, от Руски
1933 4 2
2 мин за четене

 Вълци
превод: Красимир Тенев

Ний, вълците клети,
сме малко, 
в сравнение с псетата кротки.
Отекват чифтета
и зима след зима 
ни тровят.

В стрелбище сме сякаш
мишена, лежаща безстонно.
Но живи сме – в сянка,
завинаги вън от закона.

Ний, вълците, шепа сме –
изчезващи, тъй се говори.
И ние сме псета. Е,
да, ама все непокорни.

Вас хранят в копàнка, 
а ние в студ гладни се лутаме
по друмища в мрака
из преспи, смълчани подлунно.

Вас пущат ви в изби 
в студа януарски понякога, 
а нас ни притискат
фалангите ловни по-яко.

През процепи виждате —
как вием в гората свободни.
Вий вълци предишни сте,
но вече сте друга порода.

А бяхте и сиви,
и смели в началото бяхте.
Храната стопи ви
в стражари, съвсем издребняхте.

Сервилно служете
за къшейче хлебец със радост.
Нашийник и клетка
са ваш'та достойна награда.
 
От страх треперете,
когато на лов се отправим!
Най-много към псето
вълкът е изпълнен с ненавист.

==========================

Волки
Владимир Алексеевич Солоухин

Мы — волки,
И нас
По сравненью с собаками
Мало.
Под грохот двустволки
Год от году нас
Убывало.

Мы, как на расстреле,
На землю ложились без стона.
Но мы уцелели,
Хотя и живем вне закона.

Мы — волки, нас мало,
Нас можно сказать — единицы.
Мы те же собаки,
Но мы не хотели смириться.

Вам блюдо похлебки,
Нам проголодь в поле морозном,
Звериные тропки,
Сугробы в молчании звездном.

Вас в избы пускают
В январские лютые стужи,
А нас окружают
Флажки роковые все туже.

Вы смотрите в щелки,
Мы рыщем в лесу на свободе.
Вы, в сущности,— волки,
Но вы изменили породе.

Вы серыми были,
Вы смелыми были вначале.
Но вас прикормили,
И вы в сторожей измельчали. 

И льстить и служить
Вы за хлебную корочку рады,
Но цепь и ошейник
Достойная ваша награда.

Дрожите в подклети,
Когда на охоту мы выйдем.
Всех больше на свете
Мы, волки, собак ненавидим.
1964г.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
 През 2013г. Бях в Русия. Това стихотворение беше на първата страница на един вестник. Подари ми го Геннадий Суздалев – гл. редактор на вестника. Закрили го и иззели тиража след отпечатването на този брой.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз не знаех, че има песен.
  • Не бях видяла превода ти на това стихотворение. Всъщност, аз много отдавна съм слушала песента и ми направи впечатление:
    https://www.youtube.com/watch?v=QRi6WX8y2F0
Предложения
: ??:??