Je te jure,

Le monde est injuste et ses couleurs blêmes.

Je veux fuir

Mais loin de tes lèvres je manque d'oxygène

C'est trop dur,

Toi et moi deux synonymes qui gênent

Il y a un mur,

Entre tous mes rêves et tes poèmes

Ce n'est pas idem.

J'ai dû aller loin

Pour pouvoir te trouver et

Je me suis perdue là

Où personne ne peut me trouver

J'ai trop de peine

C'est pas la même

Je t'aime d'amour

Tu m'aimes à peine

C'est plus la peine (x7)

Il n'existe pas ton jardin d'Eden.

Mon armure,

Cache un petit coeur de porcelaine

Pose ta main sur ma blessure

Et tu sauras à quel point je saigne

Comme Excalibur

J'ai tout fait pour que tu m'appartiennes

Je me disais qu'à l'usure,

Tu finirais bien par me dire je t'aime

C'était pas idem

J'ai dû aller loin

Pour pouvoir te trouver et

Je me suis perdue là

Où personne ne peut me trouver

J'ai trop de peine

C'est pas la même

Je t'aime d'amour

Tu m'aimes à peine

C'est plus la peine (x7)

Il n'existe pas ton jardin d'Eden

Кълна ти се,

светът е нечестен с неговите бледи цветове.

Искам да избягам,

но далеч от устните ти ми липсва кислород.

Ужасно трудно е,

ти и аз - два противоположни синонима.

Има стена,

между моите мечти и твоите стихове.

Не е същото...

Трябваше да отида далеч,

За да мога да те намеря и

се загубих там

където никой не може да ме намери.

Ужасно боли,

но не е същата болка.

Изгарям от любов

ти едва тлееш.

Вече не искам. (х7)

Не съществува твоята райска градина.

Моята броня,

крие малко сърце от порцелан.

Сложи ръка върху раната ми

и ще видиш от къде кървя.

Като Екскалибур,

направих всичко за да ми принадлежиш.

Казвах си че в замяна,

накрая ще ми кажеш „обичам те”

Не беше така...

Трябваше да отида далеч,

За да мога да те намеря и

се загубих там

където никой не може да ме намери.

Ужасно боли,

но не е същата болка.

Изгарям от любов

ти едва тлееш.

Вече не искам. (х7)

Не съществува твоята райска градина.