Тревата край дома

Земята в илюминатора, Земята в илюминатора,

Земята в илюминатора се вижда.

Както синът тъжи за майка си,

както синът тъжи за майка си,

тъжим и ние за Земята, тя е една.

А звездите все пак, а звездите все пак,

са толкова близо, но все пак студени.

И както в часовете на мрак, и както в часовете на мрак,

очакваме светлината и земни сънища сънуваме.

Пр.: А сънуваме, не рева на космодрума,

нито тази ледена синева,

сънуваме тревата,

тревата край дома, зелената, зелената трева.

А ние летим в орбита, по пътища неизвестни,

в изпълнен с метеори простор.

Оправдан риск и мъжество, космическа музика,

изпълва нашия работен разговор.

В някаква матова мъгла, Земята е в илюминатора

от сутрин до вечер.

А синът тъжи за майка си, а синът тъжи за майка си,

очаква майка сина си, а синовете – Земята.

Пр.: …

Земляне - Трава У Дома

Земля в иллюминаторе, Земля в иллюминаторе,
Земля в иллюминаторе видна
Как сын грустит о матери, как сын грустит о матери
Грустим мы о Земле - она одна
А звёзды, тем не менее, а звёзды, тем не менее,
Всё ближе, но всё так же холодны.
И как в часы затмения, и как в часы затмения
Ждём света и земные видим сны

Припев: И снится нам не рокот космодрома,
Hе эта ледяная синева
А снится нам трава, трава у дома

Зелёная, зелёная трава...

А мы летим орбитами, путями неизбитыми,
Прошит метеоритами простор.
Оправдан риск и мужество, космическая музыка
Вплывает в деловой наш разговор.
В какойто дымке матовой Земля в иллюминаторе
Вечерняя и ранняя заря...
А сын грустит о матери, а сын грустит о матери,
Ждёт сына мать, а сыновей - Земля 

Припев: И снится нам не рокот космодрома,
Hе эта ледяная синева
А снится нам трава, трава у дома

Зелёная, зелёная трава...