Превод: Мария Шандуркова
 

Златна есен
 

Есен. Приказен палат

е открит под небесата.

Път през горския клонак

се заглежда в езерата.
 

Сякаш е изложбен свят -

зали, зали, зали, зали -

трепетлики, ясен, бряст,

във позлата засияли.
 

Златен пръстен на липа –

сякаш булчински венец е.

Със венчален шлейф лика

на брезата е облечен.
 

А земята под листа

е погребана във ями.

В позлатени рамки тя

с кленовите монограми.
 

Септемврийски дървеса

в утрото стоят по двойки,

залезни по тях блестят

янтърни следи спокойни.
 

Във дола не стъпвай ти,

че на всички ще е ясно:

как под крачките бучи

всеки лист с нозете смачкан.
 

Зазвучава сетен ек -

ехото от стръмнината,

сутрин вишневият клей

е замръзнал и не капва.
 

Есен. Най-старинен кът -

книги, дрехи, оръжейна -

във ковчежето стоят,

а студът ги там преглежда.

1956

Превод: 15.11.2015 г.
 

Золотая осень
 

Осень. Сказочный чертог

Всем открытый для обзора.

Просеки лесных дорог,

Заглядевшихся в озера.
 

Как на выставке картин:

Залы, залы, залы, залы

Вязов, ясеней, осин

В позолоте небывалой.

Липы обруч золотой —

Как венец на новобрачной.

Лик березы — под фатой

Подвенечной и прозрачной.

Погребенная земля

Под листвой в канавах, ямах.

В желтых кленах флигеля,

Словно в золоченых рамах.
 

Где деревья в сентябре

На заре стоят попарно,

И закат на их коре

Оставляет след янтарный.

Где нельзя ступить в овраг,

Чтоб не стало всем известно:

Так бушует, что ни шаг,

Под ногами лист древесный.

Где звучит в конце аллей

Эхо у крутого спуска

И зари вишневый клей

Застывает в виде сгустка.

Осень. Древний уголок

Старых книг, одежд, оружья,

Где сокровищ каталог

Перелистывает стужа.

1956