Звънко пее чучулига – Алексей Толстой
Звънко пее чучулига,
греят пролетни цветя.
Плам в сърцето се надига,
а в небето – красота.
Счупил скръбните окови,
пошлия ярем горчив,
се отприщва с дързост нова
прилив тържествуващ, жив.
И на тези сили бурни,
свеж и мощен е гласът,
сякаш опнати са струни
между свод и земна твърд.
Алексей Толстой
Звонче жаворонка пенье
Звонче жаворонка пенье,
Ярче вешние цветы,
Сердце полно вдохновенья,
Небо полно красоты.
Разорвав тоски оковы,
Цепи пошлые разбив,
Набегает жизни новой
Торжествующий прилив;
И звучит свежо и юно
Новых сил могучий строй,
Как натянутые струны
Между небом и землей.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
