1 мин за четене
Звънко пее чучулига,
греят пролетни цветя.
Плам в сърцето се надига,
а в небето – красота.
Счупил скръбните окови,
пошлия ярем горчив,
се отприщва с дързост нова
прилив тържествуващ, жив.
И на тези сили бурни,
свеж и мощен е гласът,
сякаш опнати са струни
между свод и земна твърд. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse