БъдещиятМъртвец

Здравейте. Казвам се Стилиян, но всички ме наричат Лъчко (дълга история, от преди години).

 

От скоро преоткрих това свое хоби, писането. Спомням си като дете имах около тридесет тетрадки, които наричах моите книги. Не помня какво съм писал в тях, но беше едно от измислените ми въображаеми занимания тогава. И ето, че след толкова време се завърна.

 

До миналата година работих като барман, вече от година се занимавам с животни. Реших да мина към благодарна и по-смислена работа, със същества, които оценяват труда на хората, за разлика от самите тях. Плюс – сбъднах една от своите мечти! И постепенно започнах покрай това любимо занимание да се занимавам и с второ такова. Защото какво бихме били ние, без нещата, които обичаме?

 

На кратко, с пазенето в тайна на всички тези неща и писания, размисли и осъзнавания през годините, които все още намирам от време на време, осъзнах, че лишавам света от това, което намирам вътре в мен по същия начин, както лишавам и самия себе си от него. И така се роди идеята за Бъдещият Мъртвец.

 

Човекът, който изважда историите дълбоко от своята душа, сред стичащите се капки време, разкриващ за другата част на своята луна.

 

Защото ако утре се случи нещо с мен, какво би станало с всичко това? Ще остане заровено някъде из файловете в компютъра на един мъртвец, естествено…  А и какво толкова имаме да губим? Освен мисълта за този страх в главата си. И втората причина е:

 

Защото всички трябва да правим това, което обичаме, за да обичаме това, което правим.

Избрани произведения
8 резултата
Нощ, луна прекрасна,
светла, приказна, ужасна,
колко страшна да си ти,
че се крият светлите души.
За някои си ти омайна, ...
  192 
Говори ми за чувства,
говори за свойте мечти,
заради които сърцето,
нощем пропуска да спи.
Кажи ми за сънищата, ...
  141 
“Тя можеше да намери всеки. Навсякъде. За нея нямаше недостижими неща.
Не че това й харесваше. Всички да я избягват, да я затварят където и когато намерят за добре. Да я залъгват или да се правят, че не съществува. Но точно това я караше да не се предава. Точно това я караше да се бори все повече за ...
  149 
Липсва ми когато,
всичко беше песен,
водката – стотинки,
с шотове по десет.
Любовите цинични, ...
  107 
Намирам по нещо тъжно в автобусите.
Дали защото са пълни с хора, преминали през нашия живот, които си заминават и продължават по пътя си като по някакво тайно разписание на вселената?
Или защото идват и си отиват. И постепенно се забравят. Едни обикалят несломено еднаквите улици, надяват се да намер ...
  126 
Предложения
: ??:??