12.07.2019 г., 0:19

С Цвят На Луна

1K 1 1

Подяравам ти луната,
там, на горе погледни,
нека да ти озари съдбата,
смелостта си тя да ти дари.

 

Подарявам ти цветята,
с цветовете на мечти,
да излъчват аромата,
на спокойствието без беди.

 

Подарявам ни земята,
не изпълнената с мъгли,
а онази около краката,
дето ни събира и дели.

 

А от теб не искам много,
затова недей се ти плаши,
не искам стръмни и високи,
планини на гръб да носиш ти.

 

Искам единствено морето,
синьо, като твоите очи,
дето от далеч наднича,
да посмее да се появи.

 

И накъдето и да се затича,
няма да е на самотен бряг,
защото някой го обича,
и му носи лунен цвят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стилиян Енчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има хубав замисъл творбата ти, Стилиян. Има обаче и, бих ги нарекъл недоглеждания, които можеш за в бъдеще да изчистваш - думите - нагоре, отдалеч се пишат слято. Аз бих написал - смелост тя да ти дари. - за да запазиш ритъма. Земята, не е около, а под краката, обикновено. Добронамерен съм, въпреки забележките. Харесвам как пишеш, имаш потенциал, не че аз съм перфектен. Поздрави! Бъди вдъхновен!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...