До Л.
Твърдиш, че си се наживяла на 22, че си опитала от всичко и нищо няма смисъл. Искаш ли аз пък да ти кажа, че нищо не си видяла от тоя живот. Виждаш изгреви и залези и си мислиш, че живееш, но живота не е това. Живот е оня миг, когато времето се спира в усмивката на влюбен мъж, нощта когато танцуваш по вълните и утрото, в което зората, това си ти. Живот е безвремието, когато си щастлива, живот са и победите, които съдбата ти поднася в дар, защото се изправяш след всяка битка. Живот е да покоряваш върховете, защото тях ги има, живот е и да видиш как някой е запалил свещичка, за да намериш пътя към него. Живот е, когато ти прошепнат „обичам те“, но не с устни, а със сърце. Живот е, когато се изправиш срещу всички, за да браниш любов, мечти и своята душа. Живот са всички спомени, които те карат да се усмихваш на най-странните места, живот е и когато правиш невъзможното, само за да видиш две блеснали очи. Живот е, когато с побелялата коса вършиш тинейджърски глупости и искаш да опиташ всичко, което си изтървал. Живот е, когато сам прокараш път, там където всички са ти казвали, че няма да успееш и не ти пука колко кръв, пот и сълзи ти е струвало, защото ти си минал. Мислиш, че си се наживяла на 22, не, не си. И знаеш ли откъде знам, защото всеки който е опитал от този, другият живот, който не се измерва с броя на изгревите и залезите, а с късчетата любов, щастие и победи, такъв човек никога не се наживява, защото това е най-силният наркотик и го искаш и утре, и утре, и утре. Предизвиквам те да изживееш всичко това и след 20 години, когато побелееш като мен, ела и ми кажи, че си се наживяла, но няма да ми го кажеш. Тогава ще съжаляваш, че изгревите, които си видяла, са повече от тези, които ти остават и тогава вероятно ти ще пишеш същите неща на някой 20-годишен, който ти философства, че не му се живее, защото вече всичко му е безинтересно и ще си мислиш също като мен сега „Море, една чапа 8-и номер и цял ден копаене как лекуват екзистенциалната депресия, и как изведнъж се сещаш за един куп други интересни работи, които можеш да правиш вместо да копаеш...“
© Elder Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Елена, поздрави за отрезвяващата терапия..Ефекта от нея е зашеметяващ! Животът включва и всички страдания, болки, падания, че даже и депресиите...сдъвканата и изплюта информация, която залива непрекъснато е голямо предизвикателство за всички- манипулацията на мислите е новата война....да си дисциплинират мозъците, както се дисциплинира малко дете и да им кажат -ти трябва да мислиш положително, в тази и тази посока.....Младата и ненамерила себе си душа може да се изгуби много по-лесно в днешния свят. Много млади хора смятат, че няма какво повече да видят, да научат или да дадат...човек е жив, когато е полезен! Всеки един прави нещо...а смисъла на това нещо в крайна сметка е да се чувства полезен....защото тогава е удовлетворен, макар че много хора не го реализират. Заплащането на тази полезност е мотив, но не всичко...да, затова в такива моменти "лопатата" чисти главата и после там може да се родят някои блестящи идеи за живот...Много хубаво си го казала. Обичам мъдростта в изкуството!
-
Аз съм “за” : лопата номер 8 е добра терапия
-
Силви, много се радвам, че ти е харесало. Мильо, прав сте, и според мен разбират кои мигове са важни, но са много млади да разберат, че тези мигове не се дават. Тях човек трябва сам да си ги вземе. Живота дава на всички само лимоните, оттам насетне който е зает да се самосъжалява, вместо да се научи да си прави лимонада, ами няма да ги има миговете спиращи дъха. А за чапата, ами те вече и мотика не знаят какво е, обаче ми казаха, че копаене звучало като гадно лекарство
-
За чапата № 8 сте права, Елена (знам го от личен опит), но тези, към които е адресирано писмото Ви, едва ли са чували тази дума. А колкото до другото – че Животът не се измерва с броя на вдишванията, а с броя на миговете, когато дъхът ни е спирал – разбират го. И точно това им липсва.
-
Прекрасни послания, Ели, прочетох на един дъх. Не се губи за толкова дълго, липсваш!
-
Благодаря ви, и на мен ми липсвахте много Нямам време да пиша, и което по-жалко и да чета и видях, че доста неща съм изтървала от тук. Колкото до писмото, то е истинско, Л съществува и се чувства така. И вероятно не е единствената. И аз съм мислила такива неща на нейните години и се замислих защо сега не мисля така.
-
Искам да съм Л. и да копая с чапа 8-ми номер! 😀
Това настрана... Радвам се, че си тук. Липсваше много. На всички. И си сътворила нещо много топло, много смислено... Нещо като теб. -
Хубаво писмо
-
Здравей, Елена! Мисля, че доста хора като мен усетиха липсата ти от сайта!
Ето че вече влизаш с кредото си за живота.
Ще се радвам да чета нови неща от теб! -
Хареса ми. Кратко послание, но пълно с истини. Благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
