Най-важните неща в живота ми винаги се случваха, защото решавах да направя на някого напук. Николай беше престъпник и като всички престъпници обичаше лесните пари и нямаше скруполи. И реши че аз ще съм му златната кокошка. Два месеца след като ме обра една вечер се качи в колата ми, докато потеглях от паркинга пред офиса:

– Как си, слънчице?

В първия момент си изкарах акъла, беше тъмно и видях само как мъж в тъмни дрехи се намъква на седалката до мен, после го познах, побеснях и го изпрах с юмруци по ръката:

– Ти, задник такъв! Искам си парите. Веднага или ще те убия!

Той просто се разхили, после ми обясни, че иска по един бон на седмица и за тях щял да ме пази да не ми се случи нещо.

Направих му физиономия:

– Толкова си тъп, че дори не умееш да изнудваш.

Той ми се ухили пак:

– Не те изнудвам, правим сделка. Ти си богато момиче вече, не е нормално да ходиш без охрана, нещо може да ти се случи.

Погледнах го в очите:

– Така ли? И какво може да ми се случи?

Той ме погали с пръст по ръката:

– Нали не искаш да проверим?

Бутнах му ръката:

– Нямаш ли поне малко чувство за срам?! Завлече ме с 25 хиляди и искаш още?

Николай ми се усмихна ехидно:

– Ти си мое момиче, искам си процента от заработеното. Полага ми се, ти си моя кучка.

Зяпнах го:

– Моля?!

Той се засмя:

– Казах на всички, че аз съм те уредил с Кристиан. Сега имам още три момичета и всички се надяват да ги уредя с милионер. Голям глупак съм бил толкова време, сега си живуркам супер благодарение на теб. Шматките правят каквото им кажа. Не ги пускам скъпо, но пак ми носят добри пари.

Зяпнах го пак:

– Сега сводник ли стана?

Той направи доволна физиономия:

– Мдаа, супер е. Наех един тристаен, пускам обяви, намирам клиенти и прибирам парите, много сладка работа. Момичетата ми са супер, и трите са студентки. И аз си ги гледам, никакви мангали, пубери и пенсии. Имам им направени профили в социалните мрежи и сайтовете за запознанства и им подбирам клиентите, нормални, платежоспособни, без перверзници. Всички сме доволни.

Поклатих глава:

– Напълно си изперкал.

Николай се наведе към мен:

– Не скъпа, станах бизнесмен благодарение на теб. Или ми даваш по 2 хиляди на седмица или двама уважавани полицаи ще се закълнат на майка му на Кристиан, че си проститутка. Все пак 2 години живя с мен, а аз съм сводник, нали? И тогава тя ще ти вземе детето и ще те натири. Не искаш сладкото ти момченце да порасне без майка, нали?

Ударих го с ръка в гърдите:

– Как може да си такъв боклук?!

Той ми стисна китката:

– Губиш ми времето, скъпа, така че цената вече стана 3 бона на седмица. Кажи още нещо и ще стане 4.

Замълчах и той ми намигна:

– Радвам се, че най-накрая се разбрахме. Другата сряда ще дойда за парите.

Дръпнах си ръката:

– Кои са полицаите?

Николай се разсмя пак:

– Наско и Дивото. Искаш ли да им се обадиш?

Изгледах го:

– Те какво намазват, че да ме натапят без причина?

– Пазят ме, делим на половина печалбата от момичетата.

Въздъхнах:

– Боже, дрогата не им ли стигаше на тия, че станаха и сводници?

Николай сви рамене:

– Живота е тежък, човек трябва да оцелява някак. Нали ще си добро момиче и няма да създаваш проблеми? Обещах и половината от твоите пари на тях, така че... Не искам наистина да ти се случи нещо, а знаеш как действат.

Направих му физиономия:

– И според теб откъде ще намирам по 4 хиляди всеки месец? Да не мислиш, че се къпя в милиони?

Той ми се усмихна:

– По 12 хиляди, и съм убеден че ще ги намериш.

Наведох се към него:

– И как мислиш, какво ще стане, когато Николов разбере че крада такива пари от него, за да ги давам на теб и приятелчетата ти?

Николай направи незаинтересована физиономия:

– Това си е твой проблем, скъпа. Аз съм си у нас и пия бира с приятели в момента, малко ще ти е трудно да докажеш, че имам нещо общо с цялата работа. В сряда си искам първите 3000 или някой ще подшушне на дъртата каква пропаднала кучка си и това ще е последния ден в който си виждаш детето.

Облегнах се на вратата и не казах нищо, а той ми се ухили за последен път и се измъкна от колата.

Теглих му една на глас, запалих си колата и се прибрах. Не се вживях в заплахите му и не хукнах да търся парите, не че имаше откъде да ги намеря, но и не вярвах че ще посмее да направи нещо. Алекс не беше глупава, ако и кажеха, че съм проституирала първо щеше да провери дали е вярно. Приятелчетата полицаи на Николай не бяха чак толкова тъпи, че да се забъркват директно в семейни драми на богаташи. Ако ме натопяха повече полза от мене нямаше, а ако успеех да докажа на Алекс, че са ме накиснали тя щеше да ги попилее.

След седмица Николай прати човек за парите, аз му казах да се разкара и че пари няма да има и той сви рамене и си тръгна. Каза, че бил само посредник. Щом нямало, нямало.

Пребиха ме на следващата вечер, докато отивах от фитнеса към колата си. Беше тъмно, трябваше да мина през една градинка, за да стигна до колата и... Дори не разбрах откъде дойде първия удар, просто усетих разкъсваща болка в корема и се превих на две. Бяха двама, удряха ме в корема и гърба и като паднах на земята спряха. Единия искаше да ме изрита, но другия не го остави и се наведе над мен:

– Вече дължиш двойно. Имаш една седмица или пак ще пратят нас и тоя път няма да се лигавим. Разбра ли?

Кимнах. Бяха млади момчета и носеха черни скиорски маски и тъмни дрехи. Тръгнаха си и аз се опитах да се изправя, накрая успях да застана на колене. Нямаше да мога да стигна до колата си. Чантата ми беше паднала на няколко метра и с големи усилия се добрах до нея. Много ми се гадеше, не знаех дали от болката или ударите бяха разкъсали нещо в стомаха ми. Извадих си телефона, дисплея беше пукнат и екрана черен. Опитах се пак да се изправя, но болката ме накара да се сгъна на две отново. Свих се като куче на земята на кравай до някакви храсти. От време на време покрай мен минаваха хора, но никой не ми обръщаше внимание. Беше тъмно, не се виждаше че съм със скъпи дрехи и сигурно мислеха, че съм пияна или дрогирана. Или умряла. Това беше голям град, всеки имаше право да си умира където поиска. Скрих си чантата, така че да не се вижда, не исках да се опитат и да ме оберат и да изям още бой. Като полежах малко ми поотмина и полека лека се затътрих до колата и седнах вътре.