eti-fall89

Изпращане на съобщение до потребител

Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!

Затвори

• За мен
• Произведения 8
• Още
  • Следва 0
  • Последователи 0
  • Коментари от мен 13
  • Коментари за мен 15

Име Ети Иванова

Следва 0

Последователи 0

Коментари от мен 13

Коментари за мен 15

Избрани произведения

От гората излизане няма, приятелче

Проза » Разкази

Джоузеф лежеше в колата си, затънала в една снежна пряспа, насред арктическата тундра на Аляска. Очите му се затваряха под натиска на студа. Ръцете му и единият крак се бяха вкочанили. По другия се стичаше кръв. Гореща и лепкава. Замъгленият му поглед следеше как червеното петно на панталона му став ...

2013-04-05T08:04:53+03:00  921 

Музата на художника

Проза » Разкази

Лежеше си полугол насред ателието. На пода. Отпуснал клепачи под горещите лъчи на слънцето, окъпали разхвърлената таванска стая. Тъкмо се унасяше, когато се сети, че трябва да подреди, преди да е дошъл експерта.
Надигна се сънливо. Изобщо не му се ставаше от топлия под, но трябваше. Отиде до единств ...

2013-07-05T22:10:25+03:00  809 

Абстиненция

Проза » Други

Глухи стъпки отекваха в пустия коридор и един силует се разтегляше на луминисцентната светлина. От стените лъхаше студ, мъртвешки студ, способен да подлуди и нормален човек.
Когато влезе в стаята си, се приближи до прозореца. Облегна се на металните решетки и погледът ù се отнесе някъде покрай цъфна ...

2013-03-05T21:43:26+02:00  867  2 

Момчето, което ми даде сърцето си

Проза » Разкази

- Помня всичко, сякаш беше вчера. Свистенето на гумите, удара и как летяхме надолу в пропастта. Събудих се в болницата, цялата в тръбички, стърчащи оттук и оттам. Казаха, че съм се спасила по чудо, благодарение на теб. Наистина, дължа ти живота си, благодаря ти!
Изправи се бавно, още свикваше с ново ...

2013-04-17T15:12:32+03:00  1140 

Червено

Проза » Разкази

Беше най-студената зима от няколко години насам. Но той не я усещаше студена. Никак даже. Изгаряше го ярост. Не съществуваше студ, само гняв, огън. Така силно стискаше юмруци, че кръвта пулсираше с всички сили във вените му, сякаш щяха да се пръснат всеки миг.
Замислен крачеше по тъмната уличка. Тоз ...

2013-03-03T12:23:48+02:00  928