Джоузеф лежеше в колата си, затънала в една снежна пряспа, насред арктическата тундра на Аляска. Очите му се затваряха под натиска на студа. Ръцете му и единият крак се бяха вкочанили. По другия се стичаше кръв. Гореща и лепкава. Замъгленият му поглед следеше как червеното петно на панталона му става все по-голямо. С мъчително движение завъртя глава наляво и извика през сълзи: „Сузи!”. Но Сузи не помръдваше. Главата ù лежеше спокойно на таблото. В копринената ù коса парченца стъкло отразяваха зимните лъчи на слънцето, маслинените ù очи гледаха някъде в безкрая и една струйка кръв пълзеше от слепоочието към брадичката ù. „Сузи!”, извика отново мъжът. „Събуди се, по дяволите!”, отекна болезнено в пустошта гласа на Джо.
Със страхотно усилие протегна ръка към жената на съседната седалка. Провери за пулс. Нямаше такъв. Разтрепери се. Разплака се като видя локвата кръв, събрала се в краката ù. Ударът беше толкова силен, че главата ù се беше разбила в таблото на колата. Изглежда кръвозагубата ...