31.01.2020 г., 17:52 ч.  

Зад маските лицето е константа 

  Поезия
2530 25 85

Сега не помня как започна всичко. 

Дали шумът от падащи звезди 

ми беше станал сух и безразличен 

не знам. Но чух, че почна да валиш. 

 

Започна да валиш съвсем лежерно-

изтънчен ромон, който ме плени. 

Обля  ме с хладна, дъхава небрежност 

и не видях, че в облак си обвит. 

 

Приех нарастващия, плътен грохот 

като молба във мен да се вселиш. 

А ти си бил решил да ме отмиеш. 

Да ме превърнеш в себе си почти.

 

Приписа ми прозрачна безнадеждност, 

благоволи да съм парче зацапан лед.

Със свой сърдечен ритъм ме беляза 

и аз не можех да туптя без теб. 

 

Валеше в мислите ми дълго, монотонно-

обсебващ, злъчно мокър и студен.

Светът обличаше си новите сезони,

а ти валеше ли, валеше. В мен.

 

Завлече ме до пропаст безконечна, 

 застави ме да стигна до ръба,

прошепна ми да скоча без да гледам,

а аз помолих Бог да полетя. 

 

Дори не помня как завърши всичко-

дали съм полетяла отведнъж. 

Но падайки отричах френетично,

че някога обичала съм дъжд.  

 

 

© Ирина Колева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Под големите въпроси да дълбаят младите приключенци, Младене. За себе си оставих насладата от нещата, които се случават по съдба, сгряват кръвта ми, хармонизират мислите и синхронизират движенията. Имаме избор от хиляди чаши, от които да пием. Напоследък ме изкушава сутрешното шампанско.

    Убийствено точен анализ, Стойчо! Слава на Бог, че енергията се мени, защото колко ритуални самоубийства може да преживее душата? Виж, на насладата от поетичния ексхибиционизъм все още не мога да изневеря. А и как да се случи, след като е наслада 🙂
    Благодаря ви, хора. Чуден ден ви желая!
  • Хубаво е да се самонаучи любовта,но може би "проба-грешка" не върви в чувствата,повече е научен експеримент.
    Любовта се радва на тандем,но небето е като аналема за изпитание на мълчанието. Ту слънце греене,ту гръм удари по сърцето...Дяволска сватба!
    Оголената до искреност поезия очарова,защото споделеното е описано в елегантен стил, нещо като "харакири".Убийствено красиво!
    Поздравления,Ирина!🫂🙏🫠
  • Големият въпрос е дали зад маските изобщо има лице.
    Макар че нищото е Маска на маските...!
  • Благодаря, Иванка❤️
  • Поздравления за стиха! ♥️
  • Не знам какво дан мий, ма и не мий, де, хахах. Повече е за забавление. Тоест, всичко мий такова 😊
    Благодаря, Никодим!
  • От уважение към теб няма как да не отговоря с: Чувствителна си като струна. А такава свръх сетивност е качество, което уважавам. А всъщност, най-истинско е - хич дан, тий... и от коментари... Дерзай!
  • Това стихче не ми е любимо, въпреки, че е едно излято, такова.
    Не скромнича. Продължавам да публикувам във фб профила си и, ако под публикациите ми идват хора спонтанни, които свободно да споделят къде, какво и защо нещо не им допада, ще се чувствам също така добре, както и когато ме хвалят. Имам реална представа докъде стигат възможностите ми, и когато напиша нещо от сорта: защо ме остави да чакам на плажа и сълзи да роня като прокажена, не съветвам критикарите да не ме четат и не ги пращам по дяволите. Напротив, четете ме, народе! А аз обещавам да не пиша като човек с прясно направена лоботомия и да поддържам световния мир в добра кондиция, хах 😊 Поздрави, Никодим!
  • Скромничиш и те поздравявам. Да дерзаеш с духа на Емили ти пожелах, А дъждът и слънчевото време са, всъщност, едно и също. Учат ни да израстваме над сантимента и тривиалността. Жизнено дивей!
  • Емили, ако както разказват, не е валяла, добре е сторила. Как да опише дъжда човек, който само е чувал за него.
    Не намирам връзка помежду ни, не знам...
    Радвам се, че те радват тези публикации, Никодим. И да, дерзая, но не така дъждовно вече. Благодаря ти 😊
  • Хубаво е, много!... Но ми се струва, че тук "драмсантиментно" си се поотдалечила от себе си и от Е. Дикинсън у теб. Всички разбрахме, че не е думата за дъжд, въпреки хубавото ти поетично прикритие ала Дикинсън... Емили, ако е "валяла", не го е описвала... Радвам се на публикациите ти далеч-далеч от тривиалността. Каквато бе и целта на тукашния ми комент. Да дерзаеш!...
  • Докато те чакам да напишеш твоето. Изпрасках едно бързо от мен.
  • Досега си въобразявах, че мога да изпраскам всичко, Иво. Оказва се, че не е точно така. И предпочитам да мълча, вместо да пиша несъстоятелности на килограм, само за да се навирам в полезрението на скучаещите😊
    Но идеята е добра. А и лоша няма, стига да бъде добре представена. Замислих се с този дъжд, мъж и котка агейн.
  • Хахах, Пепи, тези не се повлияват и са перманентно на черешата. Харесва им явно 🤪

    Вал, имаш го до няколко дни 👍
  • На разгонена котка даваш алергозан и й минава, най-много втори след час. Питай патило 😉
  • За мъж прегърнал котка в дъжда
    Слушай, Пепи. Тя цял живот успокоява разгонени котки. Понякога ги успокоява с валериан.
  • Валентин, в последната строфа абсолютно отричам да е така. Все пак не са ни хванал на калъп и няма преки доказателства за любов 😊
    Колкото до котките, разгонените, не ми пречат. Тъжно ми е че изпадат в мъчителни състояния и това им доразгонва фамилията, но съм безсилна да помогна.
    Последно за какво да пиша- за дъжд, за мъж или за котки?🤔☔👨🐈
  • Иринакис, явно и ти си обичала дъжда преди години.
    После подгони разгонени котки и ми обясняваш в коментарите, че може и без дъжд.
  • Благодаря ти, Сенилга!
  • Замечательно!
  • Стихото ми е много ранно и тогава не знаех какво точно правя, по скоро дойде само. Не че сега знам, де🙂
    Стопли ме, Марги, благодаря ти!
  • Стихотворението е невероятно. Абсолютно технично написано, развита теза, антитеза, емоция, ритъм. Моите поздравления!
  • Благодаря ти, Златко!
  • Много красиво любовно стихотворение.
  • Пепи, Зиги, привет! Зарадвахте ме 😍
  • И на мен ми хареса! Много е хубаво! 😊
  • Хубаво!
  • Благодаря ти, Люба!
  • Интересно!
  • Благодаря ти, Марко! Далечна творба ми е. От зората на прописването
  • Много дълбоко стихотворение. Застърга дъното на душата ми.
    Поздрави за прекрасната творба, Ирина !
  • Благодаря ти, Каролин. Обичам дъжда, въпреки тежкия му характер ☔
  • Невероятно, думите се редят така плавно.
    Поздрави! 🌸
  • Това ми е едно от първите стихота, преди четири години и, доколкото разбирам е т. нар. класически стих, но оттогава стилът ми коренно се промени. Още се търся, Мари
    Но ще ми е приятно и интересно да те виждам при мен. С усмивка, съвет или препоръка. За мен всичко е ценно и имам много да уча още
    Благодаря ти 🌸
  • Пленяваща искреност, която се превръща в пулс за четящия!💟 Впечатли ме оригиналната ти жива образност, изведена до метафора на чувствата! Пропуснала съм този поетичен бисер, но обещавам, че вече ще те следя, Ирка! Струва си!👏
  • Сигурна съм, че ще попаднеш и но още добри автори. И съм сигурна, че ако не друго, поне ще се забавляваш от сърце😉 То ние май само това правим напоследък 🥳🤩💞
  • Благодаря ти и привет от мен, Анастасия 🤗
    Наистина се радвам да те видя!
  • Благодаря ви, Доче, Калин. Много назад ме върнахте. Хубавото на дъжда е, че все някога спира 🌈
  • Впечатляваща изповед...
  • Образно, богато, пленяващо... Поздравления!
  • Дааа, такава е. Благодаря ти, Силва!
  • Мелодия на тъга и равносметка.Прекрасно!
  • Замислящо, мелодично и изпипано! Хареса ми!
  • Благодаря, Латинка! Добро утро от мен 🌞
  • Стихотворението е много добро!
  • Някои неща просто не бива да се помнят. Трябва да освобождават място на тези, за които си струва.
    Мими, Негативче, благодаря ви 💋
  • Много ми хареса. Прекрасно стихотворение!
  • Почти еднакви усещания с различни думи, да. Хубаво е.
    Привет от мен, Венци. Благодаря 🌺
  • Хубаво стихо и много дъждовно... подсети ме за един стих на doubt(Ирина), може би ще ти хареса https://otkrovenia.com/en/poetry/shte-byde-dyjdovno
  • Радвам се, Бо
  • Хубаво е!
  • Благодаря ти, Свет 🌺
  • Завлече ме до пропаст безконечна,

    остави ме да стигна до ръба,

    прошепна ми да скоча без да гледам,

    а аз помолих Бог да полетя.

    Дори не помня как завърши всичко-

    дали съм полетяла изведнъж.

    Но падайки отричах френетично,

    че някога обичала съм дъжд. Не падаш, ЛЕТИШ !!!
  • Радвам се, благодаря, Георги
  • Много ми хареса! Прекрасна визуализация!
  • Благодаря, Ивон
  • Хубаво е!
  • Овня!? Ами все е рогато!🐏Ама то никой не е съвършен! 😆
  • Удоволствието е мое, Добрина. Да прочета това
  • Красиво пишеш! Поздравления! Удоволствие е да те чета!
  • Знам за теб, Васе, иначе друг щеше да е въпросът

    А моя милост е едно претъпкано буре с барут💣💥 овен
  • Ирина/кис, аз също ненавиждам лошото време, за разлика от Богомил Райнов, и, "О, щастие!", не съм рибок, а Козирог! А ти що за добиче си!?
  • Алергична съм към всякакви мокрежи, Васе!
    Нали не си Риби?😁 Щото ако си......хмм, ще имаме гайле 😁
  • А сняг, Ирина/кис!? Обичаш ли сняг!? 😜
  • Веднага обяснявам!
    Значи, нарстващия, това е, че аз съм чела този стих около пет пъти преди публикация и още десет след. И чак сега я виждам тая дума 😁
    А, да не забравяме и читателите, но на тях е простено.
    Много ме развесели, Кирил 😁😁😁
    Е чак такова недоглеждане не бях виждала!
    НарАстващия него!
  • Много ми хареса! Напомня ми на Камен бряг, там на края на поляната има малко гробище и почти на всяка надгробна плоча пише "От това място за последно полетя...еди кой си!" Много не разбирам от поезия и ако може да ми обясниш какво означава думата "нарстващия". Благодаря!
  • Благодаря ти, Светла
  • Харесах!
  • Ужас! Противно на очакванията ли😉

    Майтапя се!

    Слънчев и усмихнат ден от мен, генек, Краси 🌞 Че тук е доста студено и влажно.
  • Взе, че ми хареса.
  • Валеше в мислите ми дълго, монотонно-
    обсебващ, злъчно мокър и студен.
    Светът обличаше си новите сезони,
    а ти валеше ли, валеше. В мен...!! Поздравления, Ирина.
  • Хубав урок е, Валя. И това, че ти харесва е хубаво, също
    Благодаря!
  • Вече е по-благосклонен, Младен. А тя все още излиза без чадър За добро или зло....
  • хубаво е
  • Не, не. Не е опит. Направо съм се изложила докрай. Добре, че не съм добавила още няколко д, ж и ц
    Много глупава грешка, но ще я оставя, заради коментара и за да доглеждам следващия път. Нямам оправдание
    Благодаря, безжичен!
  • Прави са колегите!
    "Падайки, отричах френетично,
    че някога обичала съм дъжд",
    пасва идеално и го доближава до съвършенството.
    Радостно е, че авторката е добронамерена и приема предложения за корекция.
  • Да, alantuan, падането и полетът, наистина...
    Аз се обърках, но знам, че на много от пишещите им убягват точно такива моменти в творбите им, които отстрани се виждат кристално ясно. Както при мен сега. Ужас!
    Но пък вие сте страхотни и ви благодаря!
  • Интересно е, включително с опита за класически стих в това съвсем нелошо стихотворение. С една дума - направи ми впечатление, като на един, който иска да чете новите български автори. И една лека забележка - добре е да се ползва хубав речник - например на БАН от 2012 г. -"безднадеждност" - разбирам, че е опит за специална дума -"бездна" и "надежда", но да не забравяме, че даже Балан не е успял в словотворчеството! Иначе - добро!
  • Дано следващият дъжд бъде по-благосклонен към Лирическата, като дъждът от едно известно стихотворение на Лилиев. Обичам интелектуалната поезия и стихът ме хвана.
  • В смислово отношение "падайки" е необходимо, за да покаже неосъществеността на полета. Все пак, ако се решите на корекция в името на ритъма, то ви предлагам да премахнете "знам,че" . Поздрави!
  • За щастие все още много обичам дъжда. Благодаря ти, Сенд. И за съвета. Май ще се възползвам
  • Харесах градацията, монотонен, отмиващ, помитащ, безнадежден, натрапващ, убиващ дъжд. Бих премахнал “падайки”, което се подразбира, че малко ми спъва ритъма.
    “Но знам, отричах френетично,
    че някога обичала съм дъжд.”
  • Така е, Бри. Това измамно, приятно ромолене обърква понякога..

    Здравейте, момичета 🌺
  • Почувствах и съпреживях. Поздравления за стихотворението!
  • Любимо!
Предложения
: ??:??