24.03.2020 г., 6:54 ч.

В едно друго измерение 

  Проза » Разкази
184 10 21
4 мин за четене

© Ирина Колева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, Силви Магията и чудесата са в нас 🌺🌺🌺
  • Пак си го прочетох. Магично е.
  • Дани, Светле, радвам се, че ме последвахте в тази приказка!
    🌺🌺🌺🌺🌺
  • Бях на най-магичното и приказно място под слънцето...при теб.
  • Въздействащо разказано! Може би всички имаме места, където сме оставили сърцето си, но така да го опишеш, че да ни завладее твоята емоция. Аплодисменти! 💜
  • Благодаря ви, Ели, Иво!
    Такива са ни те, хубавите спомени.
    Натъжават. Но добре, че ги има. И нови да се раждат🌺🌺
  • )))
  • Разплаках се! Прекрасно звучи всичко за "остарели, но непораснали", като мен! Поздравления, много е хубаво!
  • Като дете явно съм взаимствала от приказките този мрамор. Мраморни дворци, зали и т.н. За да му предам най-скъпоценното значение, знам ли.
    Добро утро, Краси ☕🍫🌸
  • На мен ми харесва повече да е от чист бял камък... мраморът ми носи усещане за край. Много хубаво написано - носталгия, спомени, кръговрат, стиска за гърлото, изпраща те и те връща едновременно в двете посоки.
  • Да, такъв си остана! Много ти благодаря, Коста!🌸
  • Мило и хубаво разказче ама накрая стиска гърлото и та кара да преглъщаш бързо бързо,и мраморен е да знаеш ей.Поздрав Ирина.
  • Избърши ги, Наде. Днес не бива 💓🌺🌺🌺🌺
  • Усмивка...През сълзи...
  • Всеки носи в сърчицето си по едно такова кладенче...
    А защо "сърчице" ли?
    Ами защото май то никога не пораства 💓
    Силви, Юри, Дени, гушкам ви 🌺
  • Ирина, недей така! Насълзиха ми се очите от спомени! Прекрасно е!
  • Прочетох още рано сутринта. Стана ми тъжно..
    Поздравявам те, Иринче 🌺
  • Хвана ме за ръка и ме преведе в едно пространство, където време беше спряло и вместо часовници жужаха безброй детски гласове. Прекрасно написано, потапя се, човек и пътува, пътува...
  • Привет, Бри, Пепи! Няма как да си тръгне такава любов!
    Това лято бях там, но за 4, 5 дни и първо изтичах до кладенеца. Къпините го бяха "погълнали"....
    Поплаках си малко и си обещах следващият път да го освободя...
    Дано да е скоро! Благодаря ви 💞
  • Много красив разказ. За милите спомени, за онези загуби, които ни белязват и за онази любов, която винаги остава, дори да си е тръгнала...
  • Mраморен! Поздравления!
Предложения
: ??:??