kokolinna
Рисувай с пръсти на късче хартия, опитай да докоснеш човешката душа...там някъде/навсякъде е тя...
Избрани произведения
-
Проза
» Разкази
178
3
8
Скритата струна на пианото
Ръката му бе толкова топла и нежна, вплела пръсти в моята сега. Как да не благодаря?... На кой не зная и вероятно няма и да разбера... Но бяхме заедно, вгледани в Коледната звезда. Какво вещаеше бъднината на вечерта- топла прегръдка, аромат на канела и джинджифил, или пък ... -
Проза
» Разкази
301
3
9
С аромат на откъснато цвете
„Каталея... Тя бе сама на кея. Говореше с морето и вълните, но по странен начин. Да копнея аз за нея... Как? Боса, мръсна, чорлава и гладна- далеч бе тя от идеал за Дулсинея. И някак странно бе. И тя душа носи. Може би и нейната за любов е жадна. А тези очи- тъй плашещо д ... -
Проза
» Повести и романи,
Фантастика и фентъзи
180
4
4
Глава XI
Дъждът спря. Слаба лунна светлина се прокрадна през процепа на пещерата. Падна точно върху нея. Тя не помръдваше. Тялото беше в неестествена поза- зверска картина. След падането кракът се беше счупил и стоеше извит в остър ъгъл назад- петата почти опираше кръста. Цветът на кожата не се вижд ... -
Проза
» Разкази,
Фантастика и фентъзи
383
6
24
Нарисувай ме с водата
- Сре... Неееее!!!!...
Селцето беше разгърнало красотата си в пълния възможен блясък. А лятното слънце засилваше зеленото- в дърветата, по поляните и хорските дворове. И също толкова злато ръсеше и жареше в почти готовите за жътва полета. Придаваше на всичко по-ярки цветове и м ... -
Проза
» Повести и романи,
Фантастика и фентъзи
117
4
3
Глава XXI
Бариерата се вдигна и автобусът влезе в автогарата. Тя чакаше първа на вратата по средата. Чупеше пръсти, трескаво въртеше главата си, чак свят ѝ се виеше, но може би така сякаш укротяваше ударите на сърцето си. Вратата се отвори и Даника като че ли взе стъпалата на един път и скочи. Изпра ...
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.