kokolinna
Рисувай с пръсти на късче хартия, опитай да докоснеш човешката душа...там някъде/навсякъде е тя...
Избрани произведения
-
Проза
» Повести и романи,
Фантастика и фентъзи
58
4
2
Глава VII
Орлин излезе доволен от стаята. У него се прокрадна надежда, а колкото и да не си го признаваше я беше позагубил. Само за ден, само за няколко часа, Александрова го накара да повярва, че е възможно наистина да вършат работа- ефективно и в екип- без спънки, натяквания от по-високо, или пък ... -
Поезия
» Философска
386
4
- Ти, човече, накъде вървиш –
по пътя свой напред или страниш,
или в момента на място стоиш?
- Тръгнал съм на път да свиря,
в музиката своето щастие диря... ... -
Проза
» Повести и романи,
Фантастика и фентъзи
50
3
4
Глава XI
Дъждът спря. Слаба лунна светлина се прокрадна през процепа на пещерата. Падна точно върху нея. Тя не помръдваше. Тялото беше в неестествена поза- зверска картина. След падането кракът се беше счупил и стоеше извит в остър ъгъл назад- петата почти опираше кръста. Цветът на кожата не се вижд ... -
Проза
» Повести и романи,
Фантастика и фентъзи
65
3
4
Глава X
Слънцето тъкмо започваше да позлатява листенцата и да приплъзва капчиците между боровите иглички. Сега ароматът на смола беше най-силен, направо лепкав. Мъгла този път не скриваше горската красота, но беше и по-студено. Тук-таме се виждаха и първите запалени комини. Сгушен на такова местенце ... - Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи 356 6 12 Беше вечерта на 23 декември. Снегът кротко се сипеше от небето и придаваше мистичен изглед на пясъка на фона на пълната луна. Да, къщата беше на брега на морето и бе цяло чудо, че изобщо вали сняг. Може би за това всички се радваха толкова много. Да, и празникът наближаваше, но някак си морският въз ...
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.