kokolinna
104 резултата
Глава IV
29 се прибра в стаята. За щастие изненади нямаше. Седна на леглото. Огледа се. Искаше ѝ се да угаси лампата, но за съжаление и в това нямаше тази свобода- всичко беше централно. Постоя така известно време. Бръкна под възглавницата и извади една книга- стара и опърпана, но само нея си имаше ...
  30 
Притихнала по улицата зад завоя-
За Света и хората няма и глуха,
седнала на колене там на прибоя,
когато вятърът една песен задуха...
В краката ѝ постлани клончета, тревички ...
  18 
Глава III
Двамата се изкачваха нагоре през гората- тя пред него, той по нея. Гъстотата на боровете, ги криеше добре, въпреки че слънцето търсеше лицата им.
- Како ти избега̀ брат ти?- попита Силимарина.
- Тия дни ние трябва да вардим селото. Слизахме надолу, кога видехме около една дузина от ония бе ...
  92  20 
Глава II
За нея Светът бе черно-бял. Само различната наситеност на сивото ѝ подсказваше, че човекът който гледа, носи по-тъмен или по-светъл цвят, различен от тези в очите ѝ, в главата ѝ, в съзнанието ѝ. Белязана с число, изтрита като име, тя нямаше особени шансове за „нормален живот“. А може би изо ...
  72 
Глава I
„Пирине вечен, правечен! Под всеки камък, жив пламък, до извор верен, неверен. До клетва нова- пищова...“
В силата на реката, в нозете ѝ кротка сега, се вливаше духът на планината. Не беше родният ѝ дом, но го усещаше в сърцето си като такъв. А и къде е българска земята, не е ли пак твой дом ...
  176 
Изпят авторски текст по песента "Algo pequenito" на Daniel Diges
*“ Там във планината,
някъде в гората-
плувах по реката и притисках цвете във ръце...
... без да знам коя съм, ...
  125 
Изпят авторски текст по мелодията на песента "Молитва" на Мария Шерифович (Marija Serifovic, Eurovision 2007). Текстът е от романа "По струните на изгубената мелодия"
*Когато те зърнах
се беше пропил с гнева и страха,
страха да обичаш,
да бъдеш обичан - ...
  172 
Изпят авторски текст по мелодията "Davy Jones"- тема от филма "Карибски пирати", по музика на Hans Zimmer.
*“ По реката плувах аз,
за да я спася в тоз час,
но заради една скала
бликна кръв от нежната глава... ...
  184 
Отровената вещица
- Той е... прр... пръв?!- тя заби нокти в лицето си. Той ли е пфф.. Или е стръв?- оскуба косата си назад и го загледа отчаяно и потъващо... само за секунда- Опръскана с кръв?- говореше насечено иии... откровено подигравателно тя. От време на време, забърсваше екстремно пресъхналите ...
  301  10 
Аспаруховата бяла връв
обагрила се някога в червено
и поляните зелени по средата оплискали се с кръв,
и три лъва ревнали през вековете и опазили го непревзето и неопетнено!...
*** ...
  70 
Глава XXXVIII
Мракът тихо погълна излетите емоции в нощта. А избълваните тайни останаха сподавени и недоизказани от мъка и безсилие. А може би от уплаха?... Мълчанието все още натежаваше много във въздуха по между им. Неловко... Тегаво... Мъчно... Връзките във взаимоотношенията на тази на глед стран ...
  159 
Глава XXXVII
Мокър сняг капеше неумолимо по земята. Градусите бяха малко под нулата, но се усещаха по-режещи. Но като всеки планински град, Смолян беше очарование. И не само защото празниците наближаваха. Зимата определено му отиваше. Да се качиш на високо и да погледнеш снега по баирите си беше абс ...
  158 
Глава XXXVI
Тъмнината си играеше по странен начин с този човек. Гласовете на тишината го провокираха да си покрещи с тях. Сякаш всички личности, събрани в главата му, се страхуваха от мълчанието на мрака. Имаше защо... Сега нито една от тях не намираше решение или изход. Онази наглост от преди малко ...
  155 
Глава XXXV
- Даникааа!- изкрещя Орлин и се втурна към нея. Слави и Андрей го последваха. И тримата останаха като ужилени при тази гледка.
Опита се полицаят да я повдигне от него, но не се получаваше. Сякаш нещо я задържаше така... прилепнала към него. Локвата кръв под тялото му беше огромна. Тримата ...
  178 
Румена мома с върбова снага
вървеше с менци към чешмата за вода
и пееше си песен, шепнеща надежда,
пееше и мокреше със сълзи своята одежда...
Търсеше по нея свойто либе- ...
  112 
Глава XXXIV
Орлин беше седнал на бордюра, изпънал крака и навел глава. Сам със собствените си мисли, които в диалог водеше с нощта. Там- в задната част на болницата, до кофите за боклук. Тракаше равномерно с пети по земята. Тежко му беше. Трудно му беше... защото я обичаше. А беше човек на закона... ...
  160 
Безсъние
Беше тъмно. Въздухът тежеше. Голямо, затворено и студено пространство. Само шумът бе постоянен... Капката се носеше стремително надолу към земята и с бясна скорост се разбиваше в камъка. Приземяването беше с отзвук и разплискване- като куршум разцепващ мишената си, разпиляващ остатъците на ...
  271 
Глава XXXII
Даника и Светлин седнаха на една пейка в двора на болницата. Той потреперваше, но тя не помръдваше. Стоеше непоклатима и гледаше нагоре. Устремът на погледа ѝ сякаш накара Луната да се появи отново. В него се показаха и звездите. Цялото небе се проясни... в очите ѝ. Искаше ѝ се така да с ...
  165 
Глава XXXI
Гласовете се блъскаха в главата ѝ и чакаха възможност да вземат ред по-напред. Писъци-тишина, крясъци-мълчание. Черно-бяло, сиво- ярко и прекалено цветно. Толкова бързо се сменяха картините във вихъра на бурята, последвана от вледеняваща мъгла. Това беше главата на Даника сега.
Орлин стое ...
  153 
Глава XXX
Дани се качи в колата и зачака Орлин там. Той се изстреля като торпила от пейката, подхвърляйки ключовете в ръката ѝ и се изпари право нагоре по стълбите към кабинета си. Почти блъсна вратата, за да влезе, събори една от папките по рафтовете, разрови и разпиля всичко в нея, но измъкна сним ...
  149 
Глава XXIX
Орлин не обели нито дума на Снежана. Игнорираше я по всякакъв начин. И го демонстрираше. Тя хапеше устни до кръв, защото знаеше, че той има пълното право да се държи така. На няколко пъти се засили да каже нещо, но страхът или Андрей, я възпираха с поглед. Инатът и гневът ѝ можеха да бъда ...
  156 
Скритата струна на пианото
Ръката му бе толкова топла и нежна, вплела пръсти в моята сега. Как да не благодаря?... На кой не зная и вероятно няма и да разбера... Но бяхме заедно, вгледани в Коледната звезда. Какво вещаеше бъднината на вечерта- топла прегръдка, аромат на канела и джинджифил, или пък ...
  459  14 
Глава XXVIII
Снежана изведе Тони от кабинета си. Бяха решили все пак да хапнат нещо, а пък и тя да има възможност наистина да види и да отдели време на детето си. Отдавна не го бе виждала, а сега имаше шанс за това, въпреки неудобството от обстоятелства, които го бяха наложили. Андрей ги пресрещна в ...
  162 
Глава XXVII
Взорът му надхвърляше умишлено свалената рамка на тъмните очила. Гледаше ги много съсредоточено и не изпускаше нищо от очи- особено нея. Надменният му хищнически поглед я поглъщаше, а в ума си мислено я прегръщаше- притегляше, стискаше, притежаваше я... във филма, който се разиграваше в ...
  188  10 
Глава XXVI
Създалата се ситуация предизвика голяма суматоха и поводи за много въпроси, които нямаше как да бъдат зададени наведнъж. За това малко по малко всички се разотидоха за поне кратка пауза на психиката и ума. Цялата информация, струпала се за веднъж от Даника и Данаил, успя да поразбърка ред ...
  188 
С аромат на откъснато цвете
„Каталея... Тя бе сама на кея. Говореше с морето и вълните, но по странен начин. Да копнея аз за нея... Как? Боса, мръсна, чорлава и гладна- далеч бе тя от идеал за Дулсинея. И някак странно бе. И тя душа носи. Може би и нейната за любов е жадна. А тези очи- тъй плашещо д ...
  411 
Глава XXV
Всички я гледаха с полуотворена уста. Отново появила се беше като гръм от ясно небе, отново посадила объркани чувства във всяко едно сърце, което в момента стоеше пред нея. Погледите им бяха забити в нея, а тя се срещаше с всеки по отделно. Някои познаваше, с други сега се запознаваше... К ...
  193 
Глава XXIV
„ Ани, благодаря за всичко! Помогна ми много! Дано само аз да не съм те разочаровала, или наранила. Ако е така- извинявай, не е било нарочно. Но сега станахте трима- да, съдбата наистина взима,... но и връща. Скоро ще бъдете и четирима- двама братя и цялото семейство заедно. Връщам се там ...
  214 
Гръм да те удари
Алина и Елина... Аз бях втора родена, с първата буква кръстена. Е, втора- след седем минути, но все пак... Порастнах си щастлива... въпреки обстоятелствата, никак мирна бих казала- най-общо зодия „Дивак“. А тя? Боже, сякаш близначки не бяхме- по характер поне де- тя толкова примерна ...
  465  10 
Глава XXIII
Асиана прекара тежко нощта. И трудно. Главата ѝ не можеше да побере всичко случило се до тук- изведнъж и сега, от случайно запознанство, зародила се връзка, оказала се силна с този човек по обстоятелства незнайни и какво? Тя знае за нейния любим, знае, че е жив! И пожелава да говори с бр ...
  187 
Глава XXII
- Истина ли ми говорите, момчета?- повтори невярващо още Орлин.
- Явно е истина, Страхилов!- каза Снежана и го дръпна встрани, като му кимна леко към Ирина- Искам да говоря насаме с теб, когато това стане възможно! И нека е по-скоро, защото наистина е важно!
- Добре!- прошепна той.
- Здра ...
  187 
Глава XXI
Бариерата се вдигна и автобусът влезе в автогарата. Тя чакаше първа на вратата по средата. Чупеше пръсти, трескаво въртеше главата си, чак свят ѝ се виеше, но може би така сякаш укротяваше ударите на сърцето си. Вратата се отвори и Даника като че ли взе стъпалата на един път и скочи. Изпра ...
  248 
Глава XX
- Кога го разбрахте, момчета?
- Е сега от там идваме, де!- изнервено отговори Слави.
- Значи все пак не сте изчакали позвъняване от наша страна?
- Не, не сме!- отвърна категорично Андрей. ...
  192 
Нарисувай ме с водата
- Сре... Неееее!!!!...
Селцето беше разгърнало красотата си в пълния възможен блясък. А лятното слънце засилваше зеленото- в дърветата, по поляните и хорските дворове. И също толкова злато ръсеше и жареше в почти готовите за жътва полета. Придаваше на всичко по-ярки цветове и м ...
  499  24 
Глава XIX
Тя бягаше. Те я преследваха- онези двете, светлите, напръскани с черни петънца. Бяха пред нея, бяха зад нея и тъкмо се отвориха пред лицето ѝ, за да я погълнат, когато тя подскочи и изпищя. Оказа се само сън- зловещ и ужасен. Тя беше в болничното си легло. Студента пот, която усети по себе ...
  188 
Глава XVIII
Беше топла майска утрин. Ситните капчици дъжд целуваха цветните пъпки на все още позаспалите цветя и ги караха да освободят аромата си. Времето беше едно такова- уж облачно, ама със загадка от слънцето, уж валеше, ама лъчите си открадваха пространство и минаваха през водните пръски.
Тя б ...
  244 
Глава XVII
Слънцето се опитваше да надникне през щорите на болничната стая. Бяха плътни, но светлинката успя да премине и да перне Орлин през лицето. Той се беше извил на една страна на стола и почти щеше да падне, когато лъчите го поразбудиха. Поогледа се, поизправи се, якето му се изхлузи на земят ...
  223 
Слънцето беше в своя заник. Вече докосваше с целувка морето и отдаваше чест на острите скали със своя поклон. Освободи път на Луната, но сякаш остана скришом да се увери, че морската пътека ще остане огряна. А залезът на Слънцето и изгревът на Луната над водата, запалваха царска корона, а морският б ...
  415 
Тръгна Лиса по горската пътечка,
за да дири златна буболечка,
в която да намери таз награда
да остане вечно млада.
Тръгна лиса по пътечка, ...
  233 
Глава XVI
В тези първи секунди, Орлин наистина не знаеше как да реагира. Тя го порази като гръм. Там, застанала на вратата с ироничен поглед, чакащ отговор и също толкова знаещ, че няма да го получи. Тя ли бе наистина? Тази същата, изчезналото мило момиче със сламена коса и мила усмивка? Или това, к ...
  203 
Предложения
: ??:??