MilenaMila

MilenaMila (Милена Гошева)
Име Милена Гошева
Следва 0
Последователи 0
Коментари от мен 14
Коментари за мен 37
Миналото е свършено. Да се поучим от миналото и да го оставим да си замине. Бъдещето все още не е тук; може да се планира, но не трябва да си губим времето в безпокойство за него. Когато спрем да преживяваме това, което вече е станало, когато спрем да се притесняваме за това, което може никога да не стане, тогава ще живеем в настоящия момент. Тогава ще започнем да усещаме радостта от живота и може би ще намерим своето второ крило, за да летим!
Избрани произведения
15 резултата

Една красива илюзия

Една красива илюзия
„За всичко, което се случва, си има причина”
Г. Маркес
Беше топъл летен ден. Слънцето грееше силно, обливаше с топлина всичко наоколо. Едно малко момиченце с дълги плитки и весело личице играеше на верандата. За миг спря и се замисли дали това, което бяха прочели снощи с мама пре ...
Проза » Разкази
1.8K 4

Eдна неосъществена любов

Една неосъществена любов
„Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Върне ли се, завинаги е твой. Не се ли върне, никога не е бил.”
Вратата се отвори и тя влезе задъхана. Кимна вместо поздрав, помоли за извинение, че прекъсва лекцията, седна на последната редица. Беше млада, с дълги чупливи кестеняви ...
Проза » Разкази
1.8K 5

Разговор на чаша кафе

Разговор на чаша кафе
Колата се носеше плавно по завоите нагоре в планината. Снегът валеше и затрудняваше движението, но пътят бе невероятно красив. Дърветата - покрити с воал като в зимна приказка. Върхът – близо и това, което можеха да видят оттам, си заслужаваше. От касетофона долиташе някакво ст ...
Проза
1.1K 5

В търсене на своето второ крило

В търсене на своето второ крило
"Всеки от нас е ангел с едно крило. За да полетим, трябва да намерим човека с другото…"
Какво е човешкият живот? Низ от сривове и изкачвания, низ от красиви и грозни думи, болка, тъга, мъка, после пак нещо вълнуващо... Животът е в различни цветове. Понякога сив, друг ...
Проза » Разкази
1.7K 5

Червенокосата

Червенокосата
Беше късен следобед. Слънцето все още беше високо в небето и огряваше цялата стая. Той седеше с чаша кафе и неизменната цигара в ръка и блажено гледаше планината. Мислеше си, че скоро не е ходил по пътеките нагоре и че трябва да го направи пак някой ден... Отвън се чуваше глъч на децат ...
Проза
1.3K 1
Още произведения