Мильо

Име Мильо Велчев

Избрани произведения

  • Не ме питай защо плача

    Поезия » Друга   105  НЕ МЕ ПИТАЙ ЗАЩО ПЛАЧА
    Текст, музика, изпълнение: Мильо Велчев /Милен/
    Аранжимент: Стефан Маринов
    www.youtube.com/watch?v=BowAg35Up0Y
    Отворих тежката врата и тихо влязох. ...
  • Полетът на орела (или За седемте смъртни гряха)

    Проза » Разкази   142  ПОЛЕТЪТ НА ОРЕЛА
    /или ЗА СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА/
    Овцете пладнуваха под старата липа, другарите му похъркваха край жаравата, а той довършвашe печеното агне. Три часа горя огън в дупката и три часа върху плочата. Като го извадиха от кожата и го тръснаха в тавата, се разкапа. Казват му агне по хайдушки. ...
  • Не пей ми, славею

    Проза » Разкази   298  НЕ ПЕЙ МИ, СЛАВЕЮ
    ПРЕДИСЛОВИЕ
    Попитах живите. Казаха ми, че не знаят. Потърсих в книгите — не пише. Отидох на старите гробища и попитах мъртвите. Написах — каквото „чух”.
    Април, 1876 г.
    Талим му викаха — военно обучение. Бяха приключили и Даскал Никола Дабев ги разпусна да си ходят. Скоро всички се ...
  • Любовна магия

    Проза » Разкази   185  ЛЮБОВНА МАГИЯ
    В малко градче, циганка да отвори закусвалня си е голямо събитие. От два месеца горските търчаха всяка сутрин да ядат шкембе чорба и разни супи.
    — Страшна циганка, началник! — обясняваха му после. — Страшно готви, а и хубавица!
    Знаеше си началникът, че не е само заради чорбата. Пусто о ...
  • Ех, защо си нямам сега едно куче

    Проза » Разкази, Хумористична   164  ЕХ, ЗАЩО СИ НЯМАМ СЕГА ЕДНО КУЧЕ
    Прибрах се вкъщи след работа, гладен като куче.
    — Ти ли си, Слънчо? — чух жена ми от спалнята.
    Надникнах — лежи по корем на леглото, размахва заголени крака, чете любовен роман, яде череши от една чиния, плюе костилките в друга.
    — Гладен съм като куче! — проплаках аз. ...

Още произведения »

Контакт | Правилник | Реклама | Медиите за нас

© 2003-2016, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.