Бяла съм, мамо, бяла и червена,
бяла премяна нагиздена.
Отрано станах, биле любовно
покрай река игрива да търся,
че мъка любовна сърце ми
взела, ума си мамо загубих.
Реката буйна от ложе излиза
в душа ми мътна вода разлива.
Край мене птичка глас заизвива,
мъката ми с криле да разтвори,
да лети мамо далеко, далеко.
Слънце в коси ми пролет заплита, ...