Nadya (Надя Вълканова)
53 117
14.03.2005 г., 15:12 ч.

Бяла съм,мамо... 

  Поезия
2456 0 6
Бяла съм, мамо, бяла и червена,
бяла премяна нагиздена.
Отрано станах, биле любовно
покрай река игрива да търся,
че мъка любовна сърце ми
взела, ума си мамо загубих.
Реката буйна от ложе излиза
в душа ми мътна вода разлива.
Край мене птичка глас заизвива,
мъката ми с криле да разтвори,
да лети мамо далеко, далеко.
Слънце в коси ми пролет заплита,
радост мила на цвете раздава,
тъга ми със лъчи да отнеме,
любовна ми мъка да вземе.
Бяла съм, мамо, бяла и червена,
най-лична мома отредена.
Омайно биле в китка съм свила,
дъхаво, нежно до сърце свила.
Кога птица към слънце полети
и буйна река нозе ми охлади
до мойто либе песен да стигне
с омайно биле сърце му да взема.

© Надя Вълканова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много красива песен се е получила . Поздрав и от мен!
  • Благодаря!Опитах се да напиша народна песен...долу-горе се получи,радвам се,че ви е харесала.
  • Ей, че ми хареса.
  • Заслужена 6 от мен! Ако можеш така добре да сътвориш и музика...ще стане великолепно Надя!
  • Много е хубаво, ще го омаеш ти, ще го омаеш!
  • Знаеш ли, харесва ми, и то защото се е получило доста автентично, ако това е точната дума. Не мислех, че в днешно време все още има хора, които да творят така , както и предците ни.
Предложения
: ??:??