vega666 (Младен Мисана) 17 май 2018 г., 9:05 ч.  

За мен си... 

519 25 26

Сега си непокорна болка,
от спомена при мен дошла,
дете обикнало ме толкова,
че в миг разсея сивата мъгла.

И спрях сред топлите ти устни -
с дъха на пролетния цвят,
тъй кадифено меки, вкусни.
Със тях аз станах най-богат.

Събрах предишните си спомени
и ги захвърлих във вързоп
за някой преминаващ скитник,
поискал моя стар живот.

Останах в тази нова ера -
създадена от мен и теб.
Светът превърна се в химера
и сякаш мълком ни прокле.

Но щастието да сме двама,
насред вселена вечно зла,
си струва всичко да забравим
прегърнати в една сълза.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Веси_Еси (Еси) "Но щастието да сме двама,
    насред вселена вечно зла,
    си струва всичко да забравим
    прегърнати в една сълза." !!!!!!
    Невероятен стих, Младене! Браво!!!
  • dansyto (Данаил Таков) Поздравления и от мен! Красиво, искрено, чувствено!
  • rumbic (Руми) Всичко преди мен вече е казано, аз само се отбих да те поздравя, защото е невъзможно да се отмине нещо толкова искрено и красиво! Адмирации!
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна) "Но щастието да сме двама,
    насред вселена вечно зла,
    си струва всичко да забравим
    прегърнати в една сълза."
  • JujuBuju (Меги Миткова) Прекрасно е, Младене! Такава нежност струи от този стих, а същевременно носи твоя типичен отпечатък.
  • yankova41 (Йонка Янкова) Браво Младен много хубаво
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Една сълза щастие,какво от това че е "насред вселена вечно зла".
  • Довереница (Дочка Василева) "Но щастието да сме двама,
    насред вселена вечно зла,"

    В поле от злоба не цъфтят цветя.
    (дори тревички и дървета няма)
    Домът на мъката побира се в сълза
    проронена за болката на двама...
  • extreem90 (Калоян Калинов) Събрах предишните си спомени
    и ги захвърлих във вързоп
    за някой преминаващ скитник,
    поискал моя стар живот.

    Поздравления, приятелю! Това е уникално!
  • PepiPetrova (Pepi Petrova) Е, това е много красиво! Поздравления, Младене!
  • anabel7 (Албена Димитрова) Преди да напиша своя, прочетох предишните коментари и за да не повтарям вече казано, ще допълня, че съм възхитена от стиха ти, Младене! Запазѝ любовта!
  • vladetoned (Владислав Недялков) Красива любовна лирика от една извисена до нравствени висоти поетична душа!
    Бих споменал само, че такава трябва да бъде поезията за любов - тръпнеща, пареща, с прекрасни образи и метафори, с две простички думи: поезия с душа!
    Поздравявам те сърдечно, Приятелю скъп и поставям стиха ти в мои любими!
  • генек (Георги Коновски) Хареса ми...
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева) "прегърнати в една сълза" - така е.
  • koli4a (Никола Апостолов) Силен стих за силна любов, Мисана!
    Харесах и оцених! Поздравления!
  • Izumrudkata (Катя) Адмирации за стиха ти , Младене!
  • Петър1 (Петър Димитров) Болка, пролетния цвят, стар живот - нова ера, и щастието да сте двама...
    Каква еволюция!
    И нека новата ера трае дълго, много дълго...
  • voda (Елица Ангелова) Прекрасен стих за една изстрадана любов, която елиминира всички предишни и прави злия свят по-поносим.
    "Непокорна болка" и "прегърнати в една сълза" са уникални и внушителни образи.
    Запази това светло вдъхновение, Мисана!
  • Елка (Елка Тодорова) Щастието да намериш истинския човек, дори Вселената да е против теб! Поздравления за прекрасната емоция!
  • rocker (Велин) Болка, от която не боли... Прекрасен стих, Младен!!!
  • tictac (Синьо цвете) Откога ми се четеше нещо толкова нежно! Съкровено, болезнено, красиво!
    Благодаря!
  • RainaVakova (Райна) Непокорна болка!...много искрен си в този стих! Желая ти голяма любов! много страст и вдъхновение!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) Подкрепям всяка любов, която се бори за съществуването си! Желая ти да стоиш далече от мъглите на живота! И да живеете с любимата "прегърнати в една сълза"!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Харесва ми...да си така вдъхновен!
    Бъди!
  • LiaNik (Илияна К.) И аз, като Марианка, но с продължението...И да е пропуска човек да си признава, колко му е нужна ,за да живее щастливо и пълноценно. Благодаря Младен!
  • brinne (Мариана Бусарова) Прекрасен стих, леко носталгичен, с капка обреченост. Светът е наистина зъл и човек трябва да се бори за любовта.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.