3.03.2022 г., 19:13 ч.

02:19 

  Проза
409 0 2
2 мин за четене

Дъждът почуква приспивно по прозорците, сякаш нашепва най - нежната песен, събрала цялата любов на света.

Най - великолепната мелодия, която изпълва съществото и те кара да се чувстваш завършен.

Заекът спи в краката ми, кротък и необезпокояван от никого, подобно на котка.

Усмихвам се.

Отпускам глава на възглавницата, унасяйки се под звуците на "Колыбельная тишины" на Женя Любич.

"Он дракон" е великолепен филм (си мисля, докато се пренасям в Страната на Чудесата, пия чай с Лудия Шапкар и се опитвам да спася няколко рози от Червената Кралица).

Тигърът изведнъж се превърна в Чеширския котарак, обърна се към мен и каза: "Обичам лудите. Само те разбират света около нас. Само с тях мога да намеря общ език..."

(след което изчезна, като пламък на свещ).

Отворих очи.

Тигър все още беше заек и все така спеше кротко (почти неприсъщо за него, имайки предвид колко обичаше да се разхожда по лицето ми в малките часове на нощта).

Полудявах ли или вече бях загубила разсъдъка си?

Нямаше значение, всъщност, защото лудите, откачените и тези, които не са наред с главата... "точно тези хора, са най - добрите на света", (Алиса в Страната на Чудесата)

Отново се унесох в блажен сън.

Косите ми, подобно на морски вълни, докосваха раменете ми, а уханието на люляк, което се носеше из стаята, създаваше чувство за свобода.

Копнеж по дълъг път, водещ до... някъде.

 

Мислите ми прозират като лятна блузка на момиче без сутиен. Всички ме виждат и гледат, но не ме заговарят, защото им е неудобно.

Тялото ми е пренаситено от сексуални еднодневки, а душата ми е зажадняла за емоции...

Вярвам в пеперудите в стомаха, музите, любовните писма написани на ръка и големите любови.

 

Послепис: Имаш ли смелост да се намокриш в дъжда? А да се влюбиш?

 

https://youtu.be/gG0XYvStiF4

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??