Дъждът почуква приспивно по прозорците, сякаш нашепва най - нежната песен, събрала цялата любов на света.
Най - великолепната мелодия, която изпълва съществото и те кара да се чувстваш завършен.
Заекът спи в краката ми, кротък и необезпокояван от никого, подобно на котка.
Усмихвам се.
Отпускам глава на възглавницата, унасяйки се под звуците на "Колыбельная тишины" на Женя Любич.
"Он дракон" е великолепен филм (си мисля, докато се пренасям в Страната на Чудесата, пия чай с Лудия Шапкар и се опитвам да спася няколко рози от Червената Кралица).
Тигърът изведнъж се превърна в Чеширския котарак, обърна се към мен и каза: "Обичам лудите. Само те разбират света около нас. Само с тях мога да намеря общ език..."
(след което изчезна, като пламък на свещ).
Отворих очи.
Тигър все още беше заек и все така спеше кротко (почти неприсъщо за него, имайки предвид колко обичаше да се разхожда по лицето ми в малките часове на нощта).
Полудявах ли или вече бях загубила разсъдъка си?
Нямаше значение, всъщно ...